Песен си тъжна и бликват сълзите.
Вечер си нежност, сутрин – роса.
Помня как тихо минаваха дните.
Вече те няма, но още стоя.
Помня как бягах, помня вълните. ...
В очакване на твоето разкриване,
поредната цигара догоря...
Мислите с копнежи,
предозирах ги...
отекнаха в безсънното лудуване вълнуващи и двама ни слова... ...
Заспиват офисите на града.
Спят и се топят. Връщат се от работа
очите ни в прегръдките на тежка, бавна сянка.
Бездомните ни рошави мечти в кофата за смет ровят.
Пътят е толкова блед – като динамичен демоничен кът, ...
Зася три срички в почвата на долната земя,
и щом покълнаха, се влюби неусетно в тях.
Обгрижва ги. Растяха те, а с тях и аз растях.
Сдобих се с цвят, стебло със тръни и с небе.
Капризният ми аромат бодеше хорски длани, ...
Аз съм от тези хора, които,
си тръгват завинаги, ранени веднъж.
Не вярваш, че може да бъде разбито,
сърце, според теб като камък, на мъж.
Има ли смисъл назад да се връщам, ...
Под колелата на грабливата му птица
изхвръкнаха пера – като вода.
Бе погледът му яркочерен – като спица,
пробягваща сред пръски резеда.
По балната ми рокля се оттече пяна, ...
04.11.2019
Гадателите...
На мода са гадателите днес. И официално –
сеанси и реклами по вестници, телепрограми
правят! И някога ги имаше, но нелегално ...
…скътана жълта паричка във джобче,
хлебче и сиренце в платнено вързопче,
скътани спомени и детска мечта,
скътана от посредственото, красота…
…скътана картичка и сувенир, ...
Пространствени минутите прииждат,
създават в умовете светове,
в душите ни стихиите не стихват,
понечили да сътворяват брегове.
Понякога сред преспи от забрава ...
Не беше точно мъж. Беше вълк. И беше единак.
В очите му горяха алено разлистени пожари.
Зад тях с дихание стаено биеше сърцето бясно.
Разтвори се душата ми, прегърнах неговия мрак.
Докосна ме, в сърцето ми неистово припари. ...
Досега сякаш само тебе съм търсила!
И сега те познах, а и ти ме позна!
С топли длани погали душата измъчена,
слънчев лъч ме докосна и надежда изгря!
Цял живот сякаш този трепет съм чакала! ...
Разбрах.
Осъзнах, макар и не навреме.
Че добротата ми смятали са я за лицемерна:
приятели, близки на душата ми също.
"Тя е лоша. Ужасен човек. Не се сприятелявай с нея." - ...
Затворих душата си в мидена черупка...
Песъчинка златна - притисна се до нея.
И сляха се сълзите - звездните...
И бисерна въздишка се отрони,
за живота, за мечтите ...
Очаквам те, Любов, като дихание,
спасяващо от смърт, като надежда,
като Вяра и нежно, омайно ухание,
като искреност и бурна копнежност.
Очаквам те - проклиняна и желана, ...
Ноември, притихнал под тежка мъгла,
вече съблече горите до клони,
с листата направи меки легла,
земята да топли, студа да прогони.
И нито е мрачен, нито се мръщи, ...
Не те очаквам вече. Не пристигай!
За теб домът ми бързо опустя.
Не - тухлите, бетона и стените му,
а влюбената ми, обичаща душа...
Недей да ме обичаш повече! ...
Затова напълно се отказвам от висшата хармония.
Тя не струва колкото една сълзица дори само на
онова измъчено дете...
Ф. М. Достоевски "Братя Карамазови"
Защо ме доведе в угаснал вулкан, ...