Един въпрос почука не наслука
след полунощ на дървена врата.
Нощта отдавна мъчеше се тука,
а вятърът метеше пустота... Пътят!
Поеше исполински дъб сред нея, ...
Прекрасен ангел, паднал на земята
Облечен във небесна светлина
Решил да се откаже от крилата
За да разнася по земята любовта
Той дълго търсил, борил се и страдал ...
Не звъни телефонът, оглушал от мълчание,
във слушалката дишам, но не ти се обаждам.
Не разбра ли, копнежът е на инч разстояние,
а мечтите-химери упоени са с жажда.
Милиони надежди ще останат без музика. ...
Искам да те вдигна от съня ти
(а ти някъде в далекото отлиташ),
за да видиш мъничкото чудо –
под снега са цъфнали липите.
Котките се качват по балкона ...
Не си ми нужен, вече съм сълза -
отронена и стъпкана в тревата.
Душата даже малко озлобя
понеже я забравих на площада.
Не идвай, пътят е трънлив дори за мен, ...
Тя се готви за път уморено и бавно,
всеки ден разговаря с дъжда и цветята.
А очите ѝ все към телефона пробягват-
може би точно днес ще звъннат децата?
Тя отдавна на всички мъже е простила, ...
Безводна бе годината и глуха
за воплите на хора оскотели.
Кога ще се намери зрънце тука,
че сетне плодове да има зрели?!
От слънцето жаравено горяха, ...
Вдъхновена от любимото ми аниме "Vampire Knight",
и следните думи на Куран Канаме - "Понякога да забравиш е вид щастие."
Аз не исках, но се случи -
една далечна на едни отколкото близка,
и втора близка на други отколкото далечна - забрави: ...
В упадъка на мъжката ми нежност
ти цъфна, като полски мак -
със твоята примамлива небрежност
и коси от непрогледен мрак!
Докоснах те със плахите си пръсти ...
По Коледа се случват чудеса -
Разбрах това в настъпващата зима.
Принцесата ми, (с късата пола)
взе кинтите и бързо ме подмина!
Не бе изобщо с шапка и бельо, ...
Ако някога се влюбиш пак в мен случайно, моля те, кажи ми! Да те обичам аз безкрайно.
Ако някога решиш
да ме погледнеш така омайно. Направи го! Ще ме стоплиш, както обичайно.
Ако някога за прошка се молиш. Ще ти простя веднага, само ината си да пребориш.
Ако някога решиш пак да се върнеш. Върни се, ...
Прозрачна съм, стъкло съм и без плът съм,
обвивка нямам, нямам и лице.
Високо съм, стремеж съм, само долу
е плисъкът на моето море.
Разбих се във скалата, но не паднах - ...
Бели мисли през прозорци запотени
неспокойно чакат тази зимна нощ
от мътни речи страшно угнетении
пробиват мъглата със силна мощ
Бели страсти топло запленени ...
Превърнахме в професия просията,
на църква ходим - мода го налага.
И уж ни е човешка орисията,
от нас дори и дяволът избяга.
И с кръстен знак беляза преизподнята, ...