Претръпнал хоризонтът се стопява,
дърветата превръщат се във сенки,
среднощен полъх нежност притаява,
отпуснала греховните си клепки.
А залезът не иска да си тръгне, ...
А понякога съм черно-бяла,
изгубила боите за света,
но не защото душата ми е посивяла,
а защото искам цветовете в нея да спася.
Че дъгата седем пъти в мен изгрява ...
- Ти имаш ли си собствена звездичка?
- По три големи в Инстаграм си па́днах!
- Помагат ли ти, ако си самичък?
- Ех, виртуално как да ги открадна?
- Голямата звезда те води, свети... ...
Излизаш от стиха ми. Като проза.
Не те събирам повече със думи.
Макар да ме спохожда таз' угроза -
че някак си и там ще те загубя...
Все още съм в големия театър. ...
Във нашата градина пак е пролет –
цъфтят зюмбюли, нарциси, лалета.
Само мама не се разхожда там на двора,
а само ни поглежда от портрета.
Тя знае, ние сме си пак във къщи. ...
Пристрастен съм към начина,
по който нараняваш,
към начина, по който ми противоречиш
Кълна се,
че всичко изглежда по-зле през нощта, мислех, че те преодолявам ...
Защо съм на този изискан коктейл?
Какво си ми сипал? Защо ме покани?
Газирано вино..? Не искам, недейте!
Боли ме главата от въздуха в чашите.
Какво си облякъл? Сако, вратовръзка.. ...
Челични са ми гордостта и волята,
родът ми толкоз имал е за даване.
От скука с мен побърка се неволята,
не й оставих нищичко за правене.
По сипеи се чупеше колата ми, ...
Кое не се продава в този свят,
остана ли ни нещо съкровено.
Живеем жлъчно, сякаш на инат –
живот, пропит в сияйна безнадежност.
Ще кажете, о не, не е така – ...
Паника, светът е полудял
Нещата започват да натежават
Не мога да помогна, но мисля, че не съм се чувствал по този начин
Не ме интересува какво биха казали
Моля те само да останеш ...
Човекът нещо май, че се обърка
и тръгна да се мери с Бог, нали!
В творбите му инато зачовърка
да разгадае тайните. Дали?
И в плагиатството се осмели ...
На случаен принцип наредени,
прииждат, тръгват си... На смени...
Вторачен поглед в питието,
на дъното заложена монета,
ези или тура, ще свърши вечерта, ...
Уши ми рокля таралеж - с бодлички,
от паяк взел копринени кълбца.
По джобче има, каза ми - за всичко -
и роклята е с няколо лица.
За делника е сиво - пепелива, ...
Откъсвал ли си листчета от цвете,
отчаяно оставяйки едно?
Поисквал ли си някога да пратиш,
тъжно, неадресирано писмо?
Живял ли си във тишина затворен? ...
Ах, как времето, някъде едно лято отнесе...
Всяка вечер тогава бродирах луната
и измивах очите на небето от есен,
а пък само за мен ти въртеше Земята.
Без умора красиво рисувах от рано ...
Наближава! Много скоро ще се случи.
Ще помета със бяс туй що ме просълзява.
Че този свят дано да се научи,
на мене колко ми е струвало да страдам...
И колко унижения и вричане. ...
В тишината ми – думички-клавиши
Младостта си отива. Това го разбрах.
А Животът намигва ми: „Обичам! И то как!!!”
Още бушуват в мен детските спомени.
Вятъра гоня. Дишам! Прегръщам просторите. ...
Страдай тихо, без да вдигаш шум.
Празнично надигай празна чаша.
Брой секундите без звук, наум.
Сетният куршум е в патрондаша.
Прелистѝ из стария албум. ...