Poetry
253.1 results
Нарисувай ме... в безкрайно синьо... 🇧🇬
Нарисувай ме!
С онази жива дързост на душата,
с която само ти умееш да ме чувстваш.
Разпръскай цялата си светлина от пламък,
като знамение, нишан по кожата. ...
С онази жива дързост на душата,
с която само ти умееш да ме чувстваш.
Разпръскай цялата си светлина от пламък,
като знамение, нишан по кожата. ...
2K
4
8
Апатия 🇧🇬
Усещам, че превръщам се в апатия.
Не сещам смисъл в нищо вече.
Полазва сянката на антипатия,
която музата към ямата завлече...
Висят опулени картини по стените, ...
Не сещам смисъл в нищо вече.
Полазва сянката на антипатия,
която музата към ямата завлече...
Висят опулени картини по стените, ...
847
1
4
Ах, простори!? 🇧🇬
Един поглед, сияещо ме моли.
Между нас - сребриста нишка тишина...
Уста треперещо ми заговори
и израстна стълб искряща светлина...
Изви се... като полъх над върхари - ...
Между нас - сребриста нишка тишина...
Уста треперещо ми заговори
и израстна стълб искряща светлина...
Изви се... като полъх над върхари - ...
528
Мечта 🇧🇬
Какво за теб е мечта?
Дали е злато, богатство, престиж или чест, любов?
Какво може да бъде мечтата?
И как в реалност превъща се тя?
Мечтата е нещо вълшебно, което жадувам с всеки мой дъх, с всяка секунда, тя дава ми сила напред да вървя, без минута да спра. ...
Дали е злато, богатство, престиж или чест, любов?
Какво може да бъде мечтата?
И как в реалност превъща се тя?
Мечтата е нещо вълшебно, което жадувам с всеки мой дъх, с всяка секунда, тя дава ми сила напред да вървя, без минута да спра. ...
1.3K
Познавам умореното си лято 🇧🇬
По кръговете тъмни под очите
познавам умореното си лято.
И в пътища, неводещи до никъде,
цигарата си паля наобратно.
Сега и самотата ми е близка ...
познавам умореното си лято.
И в пътища, неводещи до никъде,
цигарата си паля наобратно.
Сега и самотата ми е близка ...
832
8
13
Ежко, Врана и Мецана 🇧🇬
Решѝ се Ежко връх да покорява.
Нагоре тръгна, но се изморява
от стръмното безстрашното юначе.
И пълна кошница със круши влачи.
Поспря задъхан той да си почине ...
Нагоре тръгна, но се изморява
от стръмното безстрашното юначе.
И пълна кошница със круши влачи.
Поспря задъхан той да си почине ...
2.6K
8
25
Раздяла 🇧🇬
На сина ми
> А като дойде време да си тръгна,
> едно врабче на прага нахранете...
>
> Росица Кунева ...
> А като дойде време да си тръгна,
> едно врабче на прага нахранете...
>
> Росица Кунева ...
889
1
Клоунада 🇧🇬
Светът макар да е реален
със нас се сякаш подиграва,
че той е образ огледален
на собствената ни представа.
Ако разнасяте зараза - ...
със нас се сякаш подиграва,
че той е образ огледален
на собствената ни представа.
Ако разнасяте зараза - ...
1.1K
2
Цветята ми изсъхнаха 🇧🇬
Цветята ми изсъхнаха. Дали
им липсват лековатите ми ноти?
Пианото проскърцва и боли
откакто стана моята Голгота.
И ето, непогалено, листото ...
им липсват лековатите ми ноти?
Пианото проскърцва и боли
откакто стана моята Голгота.
И ето, непогалено, листото ...
1.7K
6
11
Ръце 🇧🇬
Аз дишам. Аз дишам за двама.
Ти обичаш. Ти обичаш за двама.
Стаени в моята шепа
Ти сенките свои подарявам
И думите с теб по-лесно излизат ...
Ти обичаш. Ти обичаш за двама.
Стаени в моята шепа
Ти сенките свои подарявам
И думите с теб по-лесно излизат ...
1.2K
2
Сън ли? 🇧🇬
Пушеци. Чернилки... Задух страшен!
Времето - безмълвно. В саркофаг.
Тишината - тягостно крещяща.
Спомен за крила над всеки праг.
Сплетени мълчания. Горчиви. ...
Времето - безмълвно. В саркофаг.
Тишината - тягостно крещяща.
Спомен за крила над всеки праг.
Сплетени мълчания. Горчиви. ...
1.3K
8
18
Момичето което 🇧🇬
И ето го момичето което
днес нарусувала е сякаш пак морето.
Където да отиде, фотос щом изпрати,
морето съществува като фон в душата.
Обича тя морето, брегът дори и пуст, ...
днес нарусувала е сякаш пак морето.
Където да отиде, фотос щом изпрати,
морето съществува като фон в душата.
Обича тя морето, брегът дори и пуст, ...
847
1
Неизживени спомени, несънувани блянове-3 🇧🇬
Видях за миг безкрая на вселената –
един фрагмент от стихнал път,
по който тихо бутах камъка на славата,
между строени в глутница надежди,
житни ниви и горящ на клада студ. ...
един фрагмент от стихнал път,
по който тихо бутах камъка на славата,
между строени в глутница надежди,
житни ниви и горящ на клада студ. ...
1.1K
3
2
Вечер на брега на Мѝконос... 🇧🇬
Вечер на брега на Мѝконос...*
Вълшебна вечер!... Бриз полъхва...
Прибой... Разбива се вълна...
Далече нейде стон заглъхва --
ръмѝ Космична тишина... ...
Вълшебна вечер!... Бриз полъхва...
Прибой... Разбива се вълна...
Далече нейде стон заглъхва --
ръмѝ Космична тишина... ...
952
1
Всеки август 🇧🇬
Всеки август по същото време
се пилея без цел из полето.
Яхвам слънцето смело, без стреме
и прегръщам самотни дървета.
Чучулиги ме водят напряко, ...
се пилея без цел из полето.
Яхвам слънцето смело, без стреме
и прегръщам самотни дървета.
Чучулиги ме водят напряко, ...
911
4
6
Усмивките и Мимето 🇧🇬
Чисто бялата покривка
не хареса нещо, Мимето,
и я украси с усмивка
със на мама си, червилото.
Нарисува и звездички, ...
не хареса нещо, Мимето,
и я украси с усмивка
със на мама си, червилото.
Нарисува и звездички, ...
1.8K
5
19
