Във стих сравнявах те със древните икони,
но щом за първи път на живо те видях,
разбрах - напразно съм в мечти Михаля гонил,
и по-добре, че да го стигна не успях...
Със тези татуси на змии, скорпиони ...
Математическа гатанка за математици и алкохолици
🇧🇬
По барове осъмвам цяла вечност,
със градуси четиресет и два.
Опитал съм отдавна всяка течност,
приличаща на огнена вода!
Харесвам - Кехлибареният Джони, ...
Когато след време се върна назад,
над тъгата си днес, ще се засмея.
Ще се питам, защо не съм млад,
безгрижен и весел да си живея.
Но как, когато сърцето ми иска, ...
С яростна стръв по следата ми кръшна
тичай пак, викай ме, хващай ме, дръж ме!
Нося в черупка сърцето си рохко.
Ще се изтръгна от клетката с грохот –
ох! ...
Как би могло да има втори пламък
и втора клетва на едно сърце?
Веднъж когато жадно е горяло,
как би могло то някога да спре?
Как би могло да има втора мъка ...
Угасва бавно дневният светлик,
не свършва с него дългият ти ден.
Блести в нощта самотният аплик,
огрял труда ти преблагословен.
С младежкия си патос зареден, ...
Две ръце с цвят на мокър пясък
Две очи – с любим детски блясък
Карамел разтопен по устните ми ненаситни
В тези очи общи спомени стаени
В усмивка спокойна стопени ...
Нощта засвири от есенни вопли,
край нежен звън от върби.
Млада с буйни коси и пивни устни,
стои до любовните дъги.
Сладни нощта, до остарялото вино, ...
Когато се изгубиш в лабиринт от фалшиви вини,
на подла хорска злоба, завист и грозни клевети,
пътека бяла от слънце бяло над облаците сътвори,
на криле нови с вяра нова дръзко и високо полети,
и отново адът тъмен в рай светъл ще се прероди, ...
Стъпки по пясъка – бял отпечатък.
Сбор от големи и малки пътеки.
Бряг до безкрай, а за толкова кратко
нашите крачки по него отекват.
Стъпки по пясъка... Златните дюни ...
Върнах се назад. Към Ада. Да те взема.
Чистилището се люлееше в сплетни,
света в момента можех да превзема,
след надписа "Надежда всяка тука остави".
Надеждата си не оставям. Нито тебе. ...
Несъмнено отново съм скарана с Господ
и директно му връчвам пищов. Без дуел!
Ще поканя небесната свита на гости,
да освирка размирната, преди разстрел!
Тази вечер разчиствам и сетната сметка. ...
Отиваш си, лято! Как си отиваш!
Вълните, морето все още ми пеят!
И слънцето жарко! Слънце, чиито
сетни лъчи не престават да греят!
Ти вплете във мене момичешка вяра, ...
Добро утро, любов! Ти си тук!
И нощта беше толкова истинска.
И видях те, докоснах и чух,
оживелите звуци на приказка...
Вече зная, любов - Аз не мога! ...
Ще те чакам, любими на нашата гара,
под фанфара на светлините от улични лампи.
И краката ми подгизнали в мократа шума
ще усетят онова трептене – тихото докосване
на земята, която ти завъртя я за мене още, ...
Разбира се, не зная как сте вие -
споделяте ли болките си с други?
Но аз проблемите си вече крия,
защото станаха душите груби!...
В живота често виждаш се натясно - ...
Привикнаха очите ми със тъмнината,
Дори не паля и свещта си във ръката
Привикнаха ушите ми със тишината,
Не чувам вече даже и тъгата
Привикнах и към сълзите солени, ...
Не мина много време, ала ето,
отново ще ни сполети съдбата.
Говоря всъщност за това, което,
горчиво ни предлага тя, горката.
Надлъгването почна с пълна сила, ...
Политиците "ни" са некадърни,
затуй в полупустиня се превърна
този рай, тази прекрасна страна,
нека не се превърне в развалина!
Кога сила в нас ще се появи, ...
Не съм аз реално никакъв поет
Че мозъкът ми с проза е зает.
Обаче пипето ми нещо се прецака
и ръцете взеха стихове да тракат...
Като поет съм гола вода ...
С тебе бях безумно много нощи,
бях в тях аз безумно щастлив,
исках магиите още и още,
небосклонът беше звезден и красив.
Тези нощи бяха тъй красиви, ...
I'm tracing back my mind and following the sound
through ritmic colapses, tritones and vocal chords.
I'm floating in the vacuum and long to hit the ground
like meteor explosion, my strings awaits the mute abort.
The tremols screaming, the amplitude is burning high, ...
Дали е сляпа " сляпата неделя"
или очи тя жъне с лунен сърп.
Краде сърца от майчина постеля
и води ги на звезден кръстопът.
Дали е сляпа само във неделя ...
Хладно е - нормално, Есен е.
Но е вечер, когато ме обгръщат ръцете ти.
И ме гледат очите ти - изпепеляващи...
Разтрепервам се от тази наша цялост.
Отпивам от любовта ти глътка по глътка. ...
Есен е... Небето плаче? Защо ли?
Аз си знам... не задавам никакви въпроси
защото отговора е болезнено голям.
Не стиска ми да си призная!
Че потънал съм във самота... ...