Poetry by contemporary authors
Тя поиска просто да живее... 🇧🇬
с влажен поглед във красивите очи.
Заговори бавно, сякаш за последно...
- Кажи, харесват ли ти моите сълзи?
Защо ме удряш? И защо така ме мъчиш? ...
Открито сърце 🇧🇬
Отвори си железните двери!
Ако можеш... с поклон приеми
всичко, що с доброта се отмерва!
Забрави ти за гняв, за сълзи. ...
Да е жив сонетът 🇧🇬
и Данте от една любов изригна,
Петрарка също с влюбване откликна
светлострунно да е жив сонетът.
Но различен е по нрав поетът ...
Ще 🇧🇬
Ще започна начисто!
Ще рисувам със слово.
Ще крещя върху листа.
Ще подреждам зелени ...
"Докосна ме..." 🇧🇬
Не е ли странно, че той по-често от теб ме докосва
и по-дълбоко по най-скритите ми и тайни места...
Възбужда ме, разсмива, разплаква и ме омагьосва,
а затова не и използва дори и ръка... ...
Парабола 🇧🇬
Прозираш ли (мен) под повърхността?
С извивките ми нежни, що направи?
Усети ли между браздите скритата тъга?
Изпий ме, захвърли ме пак на пода… ...
On Education and Other Mishaps
and you have to handle lots of stress.
The more you go, the worse it gets
to top it all – it's organized in sets.
From dusk til dawn you need to study ...
Омръзна ми 🇧🇬
От многото игри на тъмно,
От лицемерието мръсно,
От кършенето на ръце,
А уж ръцете на мъже, ...
Разговор с огледалото 🇧🇬
тайно с вълшебните огледала?
Надзъртам в огледалото си, сепнато,
при вас съвсем не е било така...
От моето моминско огледало ...
Слънчеви люлки 🇧🇬
на лъчеви си люлки
и ме пари
и ме гали
и припява лятна песен. ...
Под факлите на залеза 🇧🇬
Душата ми е стъклена по залез.
А месецът – с какво ли съм му крива? –
погълнат от пълзящата му лава –
последната ми светлина изпива. ...
Портрет 🇧🇬
но чезне слънцето в листата.
Денят в цигара си завива
парче от топлото приятно
и дърпа в облачни пижами ...
Закрилник и водач 🇧🇬
с такава скорост, знам, неудържима
и в бъдещето недошло се скита
и там те чака жива и любима.
Върви към нея. Тя, незабравима ...
Скитник... 🇧🇬
( Carpe diem*)
Аз Вятърът сънувам нощем,
а после през деня го гоня
и цял живот така, но още ...
Изкушена 🇧🇬
Оръжие нямам. Нито пък щит.
Сама съм. Гола. С врага си.
Той обаче има оръжие.
Има и дебела стена, която го пази. ...
По всички пристани световни... 🇧🇬
За да се знае, да се помни,
че бил съм някога моряк –
по всички пристани световни
развявах дръзкия си флаг... ...
Жестоката истина 🇧🇬
злоба и отчаяние, отегчение . Неподкрепена.
Това бяха единствените ми спътници в живота.
Където и да отидех, отхвърлена бях.
Каквото и да правех, отхвърлена бях. ...
Вечер в Страната на спомените...11 🇧🇬
(из едноименния цикъл)
В отдавнашна мелодия отнесен
във малкия крайбрежен ресторант –
оркестърът от спомени понесен, ...