на С...
Не осъзнала някога раздялата
ти питаш ме сега за „втори шанс“...
– Какво да кажа?... Мисля си, че цялата
любов я „изразходвахме“ в аванс!... ...
Падна първио снег
и рекох да си направа снежен човек,
но нЕмах моркув и му сложих... шпек...
Усвен тува се указа, че съм сбъркал и местото
и сега сека дама го кани в леглото... ...
Често се случва да ме забравят,
нали съм човек, изпитвам тъга.
Но сърцето много бързо затваря,
до скоро отворената врата.
И поиска ли някой отново да влезе, ...
Попита ме дали ще се видим
Отговорът беше да
И чаках, чаках да ми кажеш ... Чаках да ми кажеш просто "ела".
Гледах как минават часовете, а ти не каза нищо засега.
Излъга ме и знаех, че болеше, но пак чаках твоето "ела" ...
Обичам този цветнолик октомври –
красивата му утринна мъгла,
росата, разпиляна като перли
и полъха на зрели семена.
Октомври – сочни устни с цвят мерло́ , ...
Като бръснач наточеният вятър,
ръцете ми безмилостно прониза.
А мислех да пришпоря необята,
наметнала копривената риза.
Протягах ги за полет срещу юга, ...
Родена съм под знака на Лъва
и с тежката корона съм орисана
със зъби и със нокти да се боря
за да опазя дом, традиция.
Червеният рубин е моят камък ...
Останаха ми само два хормона –
големият, пресече на червено,
а малкият потъна в грамофона,
безмълвно в миналото умалено.
Изгубиха се кривите ми сметки ...
Стана отново студено ,
по мрачните градски улици!
Нахлу студа и в клетите тъжни души,
облякохме вече палтото от старите болка ,сълзи.
Падат листата едно по едно, ...
СПОКОЙНА СЪМ
Опитах се и аз, на никому неизвестната,
да пиша за истината, правдата, мира,
но не погледнах вярно в неизвестното,
повярвах в хората и ето, отново „греша“. ...
Когато ставам вик. До премаляване.
И ме ваят ветровете. До земя.
Или ме изгаря огън. До каляване.
Или съм усещала дъха на вечността.
Когато съм попивала сълзата на палача, ...
Нима есента е истинска есен,
Ако не мирише на тиква и кестени?
Ако не нижеш чушки и не сплиташ чесън?
Нима есента е есен, ако не се готвиш за зимата?
Нима есента е есен, ако не дими казанът за ракия? ...
Днес в слънчевото утро,
една радост, протегна ми ръка,
в зениците ми сякаш пролетта разцъфна,
виждайки те в придворите на любовта.
Усещам те дори, когато си далеч, ...
Преди еони време
Бе безбрежна тишина и мека, топла тъмнина
От нищото изскочиха фотони два и заискриха
Блесна светлина
После още два и много пъти все така ...
И колко много истини изписах,
и всяка беше птица и дъга.
Накрая поумнях и те залисах,
с: Не те обичам! Лъжех, на шега...
Ловецът в теб дали се амбицира, ...
Един ден усетиха любов вълните,
красива мистика за тях бе тя,
която криеше на дълбоко сълзите
и блестеше под луната, като небесна светлина.
Дали разбираше това, морето? ...
Този влак разцепи мрака и от него слязох аз,
още много път го чака до заветния Бургас.
„Нека всички да са здрави!“ – пожела ни есента,
като птичка у дома ви, тя крилете си развя.
Сливен пътя ни пресича, Карандѝла е чертог. ...
Шумът на хората
Шумът на хората е толкова различен,
понякога весел,дори симпатичен.
Понякога тъжен в града динамичен,
а понякога той е дори романтичен! ...
Меланхолията в мен като злокачествен тумор расте
И не мисли да спре,
докато душата ми изцяло проядè
Отчаянието и тъгата безкрайна за себе си запазих
Добротата и щастието на по- заслужили от мен оставих ...
"Не си достоен за перото ми!"-
дочух високо,нейде от Парнас
познат талант с божествен глас
да ме съди с ленна кротост.
"Не съм,не съм: какво да сторя?!"- ...