Ребро ли е? Съмнявам се. Не мога
с една едничка кост да обясня
творението искрено от Бога
наречено от нежността... жена.
Без нея, зная, няма да ме има, ...
БюНе си клошарка, ти си хубавица,
ала робиня все си на тирани.
Как издържаш, моя мъченице,
с тези гнойни, нечовешки рани?
И до кога съдбата ще решават, ...
Поиска да си с мен и не попита
какво ли искам аз от тази среща.
Сънят ми като слънчице политна
и исках да ти кажа важно нещо.
Човек един до мен да е копнея, ...
На пейката, с износено елече,
със дъх на свещи и тамян,
един човек, в безвремието вече,
залязваше от непосилност сам.
За здраве свещи той не палел, ...
Боледува цял един народ
от вирусите на духовна ампутация,
поднесени му в бляскав външно плод
на заразената отвътре демокрация.
Във ангелите, носещи му блюдото, ...
Бодлива съм... До болка откровена.
И никога не съм дипломатична.
Искреността тече, изгаря вените ми.
Открито истината си изричам.
Такава съм... Приятел не предавам. ...
Aз няма нещо ново да разкажа,
Безименна преминах по света.
Величието рожба на куража
Говори ми когато ви чета.
Дарявате ни с мъдрост и със знание - ...
Само едно е сърцето в света,
което за теб да го боли.
И сутрин, и вечер, дори през нощта,
майката няма как да заспи.
С болка ни ражда, но с много надежда, ...
Откакто се помня, по покриви тичам.
В косите ми вятър издува платна.
Да падат преградите земни обичам,
страхливците все да ми дишат праха.
Отгоре се снимам, прегърнал звездите, ...
От време незапомнено аз тръгнах
да търся обич по земята стара.
И не веднъж сред пустошта замръкнах,
и колко пъти се събуждах с вяра.
По пътя стръмен все да се катеря ...
Попитах вятъра – Къде са следите?
Той мълча и дълго ме гледа в очите.
Повторих същото и на морето,
а то погледна влюбено небето!
Замислих се, загледана във водата. ...
Ако в живота единствено чакаш
той сам блага да дарява... тогава
просто живота предай, на някой
който от сърце го обича и се раздава.
Ако в сълзите на някой не виждаш ...
Дълбоко се е свряла завистта.
И смуче святост… Трови ме с обида.
Преобразява вечните неща,
така че тлението даже им отива!
И спомените лепнат от тъга, ...
След залеза умират всички думи.
След залеза е мрак и тишина.
Черна бездна падна помежду ни.
И няма вече път или следа.
За прошка съм отдавна закъсняла. ...
Не се преглъща лесно тази любов.
Заседнала ми е като най-горчивия, а същевременно най-сладкия залък.
И знам, че няма да срещна не и в този живот.
Няма да имам друга такава!
И преглъщам малко по-малко, ...
Позволи да съм твоята есен,
не защото изтляло е лятото,
та макар че с прощалната песен,
птици тука събират се, в ятото.
Аз го знам, ще харесаш премяната, ...
Жената позвъни.
Запя звънец:”Аз тук съм.Отвори.”
Щракна ключалка и вратата се отвори
Как трудно е с вълнението си да се бориш!
По-черно и от дявола до прага ...
Щастлива вълна̀ съм. Морето почувствах
в бисерен заник на спомен отлитнал.
Сън да отделям от ласка изкуство е.
Дебнат пороци... Към тях не привикнах...
Впиват се в мене от зло заблудени ...
Прилича ми на ерес този шум
от камък, дръзнал да рани Небето.
Вдълбал е клетва в синия му ум,
подкупил е на вятъра сърцето.
Изровил е високата скалá, ...