Poetry by contemporary authors
За буквите благодаря! 🇧🇬
кухненски стол сред тревата зелена.
С мо̀ливи цветни и рисувателно блокче,
и мъничко столче точно пред него.
Буквите ще научиш, ти си умница – ...
От любов не се умира 🇧🇬
И Господарят, тих и недостижим,
съзерцаващ от вечните селения,
проговори към всичко във живота —
човеци, зверове, дървета, демони: ...
Отварям очи 🇧🇬
светът не личи.
Пред мен е разлят
само миг в един цвят.
Затварям очи - ...
Греховете 🇧🇬
защото исках друг да бъда.
Смених душата си, нали
реших другите да съдя.
Наредих живота като стих, ...
Красива си в припадащата вечер 🇧🇬
... седя си във припадащата вечер – и си мечтая хубави неща –
с експреса да пристигнеш отдалече, Жена, която иде с пролетта,
стайчето ми край теб да грейне в бяло – и да нароша твоите коси,
пред спуканото мое огледало дано те зърне Бог! – и ме спаси, ...
Вулканът 🇧🇬
Дава им – колко? – по шепичка празни мечти.
Стегнал е подигравателно черния възел,
гърчи се въздухът, в опита да отлети.
Някой отваря житейската бонбониера ...
Водопад 🇧🇬
вие спите - мен в гърди
силен пламък, яд гори
и гняв ще ме умори.
- ,,Ней” - Христо Ботев ...
Не съм Поет 🇧🇬
... невям додето погледът ми стига, потъвам в по-добрите светове,
седя – и пиша светлата си книга – и Господ Бог по име ме зове,
приличаме си с лудите в Наречен – но аз не пия вечер аналгин,
защото, ако този свят е вечен, във него съм дошъл за миг един, ...
Луда съм по тебе, мили 🇧🇬
все над тебе ще кръжа,
Ако аз съм слънце златно,
все за тебе ще тъжа.
Ако аз съм чудна песен, ...
,,Повест"(Стихотворение, вдъхновено от ,,Крадецът на праскови") 🇧🇬
Ръце на жена.
Протягат се с
треперещи пръсти.
Със жар, ...
Реката - небесна невеста 🇧🇬
В очакване небето да я приласкае.
След миг, оловносиво и с озонен дъх,
ще слезе ниско, ще я обладае.
Ще я обгърне и от страст ще пламнат ...
В един детски дом 🇧🇬
като птици затворени в клетка.
По очите им сухи сълзи,
а в душите - неразписана сметка.
Светлината им беше мечта, ...
Любов последна 🇧🇬
а да останеш и да си последна.
Не искам вече срещи и раздели,
а искам само теб в делници и недели.
Ти идваше и си отиваше пак от мен, ...
Нестинарка 🇧🇬
Опасен вихър върху светъл път.
Понякога е огнена. Стихийна.
/Дори обречена на някой друг/.
Повярвай! Тя, жаравата, мълчи, ...
Веки залез 🇧🇬
за слънчицето, което от тъга –
със него се безнадеждно сбогува,
преди да го плени без жал нощта.
Раздялата им винаги е болка, ...
Любовта си отиде 🇧🇬
И, нали по характер съм хрисим, и не съм на скандалите фен,
ако нявга ти кажа върви си, значи просто – тръгни си от мен,
в седем тръгва ти влакът за Враца – и след твоите топли поли
над чашлето с прощална "Lavazza" ще изпуша една-две лули, ...
За доброто 🇧🇬
И как да го започна, не, не знам.
Доброто искат много да го смажат.
Но то от памтивека си е там.
При Бога и от него се раздава, ...
18+ От (мъжки) змей мома се не плаши 🇧🇬
звяр събуждат, звяр събуждат, в мъжките потури...
Звяр събуждат, змей събуждат, но тýй не та плаши,
с змейовете си свикнала, с тез от мъжки гащи...
Само да са здрави, сакаш, те у раменете, ...
Всеки наш ден от съдбата харизан е 🇧🇬
а ги пилеем съвсем безразсъдно.
Здраво заключил вратата на влизане
все ни залъгва там с някакво бъдно,
този живот. И в безкрайното скитане, ...