Poetry by contemporary authors
Едно листо на твоите поли 🇧🇬
Едно листо в полите ти се свлече и сетне с листопада отлетя,
а аз наметнах секънд хенд елече връз леката ти блузка на цветя,
и две кафета за шейсет стотинки от автомата – с много захар, взех –
и като две измамени калинки със тях платихме борча си на БЕХ, ...
Автентичност 🇧🇬
Азбуката - символ на ума, дарен от Бога!
Вдъхновението - езикът на душата!
Талантът - смисълът, за който се живее!
Емоциите - театърът със сцената сърце! ...
Луди сме, приятелю 🇧🇬
Не спираме да търсим. Истини.
Нагоре гледаш ти - мечтателю,
пък аз в земята под краката ни.
Летяхме. Високо горе бяхме ние. ...
За буквите благодаря! 🇧🇬
кухненски стол сред тревата зелена.
С мо̀ливи цветни и рисувателно блокче,
и мъничко столче точно пред него.
Буквите ще научиш, ти си умница – ...
От любов не се умира 🇧🇬
И Господарят, тих и недостижим,
съзерцаващ от вечните селения,
проговори към всичко във живота —
човеци, зверове, дървета, демони: ...
Отварям очи 🇧🇬
светът не личи.
Пред мен е разлят
само миг в един цвят.
Затварям очи - ...
Греховете 🇧🇬
защото исках друг да бъда.
Смених душата си, нали
реших другите да съдя.
Наредих живота като стих, ...
Красива си в припадащата вечер 🇧🇬
... седя си във припадащата вечер – и си мечтая хубави неща –
с експреса да пристигнеш отдалече, Жена, която иде с пролетта,
стайчето ми край теб да грейне в бяло – и да нароша твоите коси,
пред спуканото мое огледало дано те зърне Бог! – и ме спаси, ...
Вулканът 🇧🇬
Дава им – колко? – по шепичка празни мечти.
Стегнал е подигравателно черния възел,
гърчи се въздухът, в опита да отлети.
Някой отваря житейската бонбониера ...
Водопад 🇧🇬
вие спите - мен в гърди
силен пламък, яд гори
и гняв ще ме умори.
- ,,Ней” - Христо Ботев ...
Не съм Поет 🇧🇬
... невям додето погледът ми стига, потъвам в по-добрите светове,
седя – и пиша светлата си книга – и Господ Бог по име ме зове,
приличаме си с лудите в Наречен – но аз не пия вечер аналгин,
защото, ако този свят е вечен, във него съм дошъл за миг един, ...
Луда съм по тебе, мили 🇧🇬
все над тебе ще кръжа,
Ако аз съм слънце златно,
все за тебе ще тъжа.
Ако аз съм чудна песен, ...
,,Повест"(Стихотворение, вдъхновено от ,,Крадецът на праскови") 🇧🇬
Ръце на жена.
Протягат се с
треперещи пръсти.
Със жар, ...
Реката - небесна невеста 🇧🇬
В очакване небето да я приласкае.
След миг, оловносиво и с озонен дъх,
ще слезе ниско, ще я обладае.
Ще я обгърне и от страст ще пламнат ...
В един детски дом 🇧🇬
като птици затворени в клетка.
По очите им сухи сълзи,
а в душите - неразписана сметка.
Светлината им беше мечта, ...
Любов последна 🇧🇬
а да останеш и да си последна.
Не искам вече срещи и раздели,
а искам само теб в делници и недели.
Ти идваше и си отиваше пак от мен, ...