Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Рисувам... 🇧🇬

***
Тук, с тебешир рисувам на пътя,
кроя си живота да бъде щастлив…
Нарисувах си и слънце, и локва…
Не искам, този път да бъде трънлив. ...

ГерганаМаринова

Poetry

404 2 5

Но аз съм друга 🇧🇬

Вървя през този град пречистена,
октомври взрян ми е в очите.
И знам – обича ме. Наистина.
Зад недоверието скрит е.
Но ме целува с пръска хладна, ...

Patrizzia

Poetry

296 2

По пътя за Пирдоп и за Клисура 🇧🇬

Додето вятърът, гората ампутира,
през урвите, дълбоки на баира…
Аз трябваше да тръгна от зарана,
край глухите въздишки на Балкана.
Да крача пак, през мокри барикади. ...

Ревов

Poetry

513

Ретроспект 🇧🇬

I. Цар – месияр
За да изчудотворствува с дни 800,
„Величеството“ ги разпредели на квоти.
От мисията си народоспасителна
прескромно задели ...

Вълшук

Poetry

540

Летен спомен 🇧🇬

По изгрев гледал ли си някога житата
в позлатата на утринна мъгла,
отправял ли си поглед към лозята
с натежали гроздове от капчици роса?
Поглеждал ли си лавандулата по изгрев ...

terita

Poetry » Landscape

608 5 9

Некролог за две игли в минор 🇧🇬

Ехото на думите ми ражда таралежи.
Зимата без повод вкъщи ми гостува.
Паля си огнището с предишните копнежи
и пред чашата на лято се преструвам.
Свикнах вече да живея като охлюв – бавно, ...

argonyk

Poetry

504 3 2

На... N 🇧🇬

Никога не знаеше, че те обичаме
Да, сърцето ми боли за теб,
В тихите нощи,
Спомените ми никога не ме напускат.
Всяко мигване, всеки пропуска, ...

BiberceMuharemi

Poetry

446

Птици 🇧🇬

Толкова красиви са,
виждам ги.
Устремени на юг,
над полята се реят
в прекрасно ветрило. ...

Краса_Теофила

Poetry » Landscape

367 2

Аз гледам към небето, нависоко 🇧🇬

С лъжата грозна борих се, с фантоми,
на минало погребано сред прах.
Веднъж не си помислих: О, горко ми!
Съдбата мен и нея аз избрах.
Пред съдници отколешни и днешни, ...

Patrizzia

Poetry

283 2

Опитах 🇧🇬

– Опитах, вярвай ми, опитах!
– Какво опита ти? – Кажи!
– Опитах всичко! И се скитах.
– Но пак към мен се приближи.
– Не виждам друго, теб само. ...

Miro_Кrastev

Poetry

406

Шега 🇧🇬

Срещнаха се зимата и есента.
Всяка в своята премяна.
С тон оранжев и със снежна красота,
прегърнаха земята и Балкана.
Дърветата приведоха снаги ...

Лютиче

Poetry

866 2

Български за начинаещи 🇧🇬

На Б.
Започна да ми писва вече, знаеш ли?
Повторих ти го, че и дваж, и триж.
Разбираш български, за начинаещи.
По пътя свой със здраве да вървиш. ...

Patrizzia

Poetry » Other

415 1 2

Пияници 🇧🇬

И пием, и пеем под тежката сива
мъгла, зад която небето се свива.
Пресилено, гръмко, напук на съдбата,
пришита със въглищночерна подплата.
"Ела, целуни ме! - шишето ми шепне - ...

Orkin

Poetry » Civic

506

Гара Живот 🇧🇬

За всеки този бързащ влак
е с първа или крайна спирка.
Наместник божи дава знак,
всевишният надува свирка.
Световният локомотив ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic

620 3 2

Дъжд на промоция 🇧🇬

Днес вали пресен дъжд – на промоция,
на цена „капка милост за две“.
Като бонус ни черпят с емоция
зад прозореца чаша кафе
и късметче от паднали облаци, ...

Яна_Славянска

Poetry » Landscape

509

На прага на есента 🇧🇬

Ти само гледай – слънцето ще сложи
дъждовен креп, ще се снижи
и радостта ще уталожи,
в небето ястреб ще кръжи.
Ти само чакай – лятото ще мине ...

МарияДимитрова.67

Poetry » Other

434

Писмо от Рая 🇧🇬

ПИСМО ОТ РАЯ
Бяла птица – долетяла, спряла се пред моя дом,
над възглавката ми бяла нареди ми стон след стон,
сам-самотна сиротинка и с проскубани криле,
вдигна облак с перушинки над смълчаното поле. ...

yotovava

Poetry

391 7 6

Вали 🇧🇬

Кога загубихме пъпа си, българи!?
И защо толкова лесно предадохме миналото?
И за какво се кланяме на чуждите...
за имане, пълно със зло. Тъмница...
Бог тъгува за нас... Но ние танцуваме!? ...

aap

Poetry

392 3 3

Рисувай бели ангели... 🇧🇬

Вали, не спирай! Бял, искрящ и чист,
омръзна ми от кал, тъга и киша,
превръщай всичко сиво в нотен лист,
мелодия не мога да напиша,
а само стих. За края и началото, ...

Patrizzia

Poetry » Love

396 2 3

Жалко, че сме свидетели 🇧🇬

Цяло лято безводие,
изведнъж луд порой.
На кого да се молим?
Няма вече на кой!
Търсим в някой вината, ...

valiordanov

Poetry

516 2

Сезоните в женската съдба 🇧🇬

Пролет, лято, есен, зима,
редуват се във женската съдба,
но не в сезони, нито в години,
а в мигове на устрем и тъга.
Ту палава и нежна като пролет, ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

387 5 2

Епилог 🇧🇬

Миг на споделяне. В погледа дишаща
честност изгаряща. Боже, красива си!
Цял свят обходил – съзнание скитащо –
всичко съм виждал. Но ти самодива си.
Ти, непознатата, галиш ме с тайната, ...

Несъвместимият

Poetry » Love

550 4

Есен в шарени завивки 🇧🇬

Прибира лятото горещите си дни
и есента пристига с тихи стъпки.
Дихания на кестени и цветни глъбини
по тротоарите рисуват с нежни багри.
Листата пак танцуват в своя златен дъжд ...

Nassko76

Poetry » Landscape

803 4 8

Търся те 🇧🇬

На кого мъката си да изплача.
С кого тъгата си да споделя.
На чие рамо да положа натежалата глава.
Ще намеря ли очи, който не просто ще ме гледат
а ще успеят да ме видят и без думи без слова ...

П.Петров

Poetry » Landscape

408

Да те обичам... 🇧🇬

***
Да те обичам беше порив -
чувство оголено, спонтанно и беззащитно…
Да те обичам беше изблик,вдъхновение и полет -
хармония и съвършенство преплетени в единство. ...

ГерганаМаринова

Poetry

510 3 5

Есенна антигравитация 🇧🇬

Дъжда плисна, та удави.
Дръпна завеса небето.
Жълтолистно ни остави,
покривало над сърцето.
В дълбока локва капка, ...

AirDreamer

Poetry » Landscape, Philosophical

409

Различен 🇧🇬

Ето го него убийствен, прекрасен
днес той не е същият, а толкова страстен.
Затваря вратата, излиза от вкъщи
и за да впечатлява не ще се усмихва, а мръщи.
Накипрен, наконтен забравил какъв беше ...

Петяя

Poetry

466 1

Драскотина 🇧🇬

ДРАСКОТИНА
... смокинята на двора си окапа, хинапът подир нея си изгни,
и тихо котаракът ближе лапа, доде край него припекът пладни,
от туча над огнището ухае на печен патладжан и лют пипер –
ще ми даде един буркан назаем съседката, щом падне мракът чер, ...

Валери_Станков

Poetry

459 2 1

Бащина философия 🇧🇬

„Живей на късмет, сине,
на всичко издържай.
И дето дойде,
там го вържи!“

Вълшук

Poetry

342

Калинке-малинке 🇧🇬

Синигерът запя в гората,
калинка мрака попиля –
да ми покаже небесата –
червена, ситна, но с крила.
Не бе калинка – слънце ранно ...

МарияДимитрова.67

Poetry » Other

376

Знаци на любовта 🇧🇬

Знаци на любов
Знаците на любовта,
Те са действия, картини -
Те "говорят" за човека,
Те добре говорят. ...

Лесничея

Poetry » Free verse

422 3

За всяка следваща 🇧🇬

Взех си
бойният дух
и стрелите.
Салют
за твоите следващи, ...

honesty

Poetry » Other

376

Октомври 🇧🇬

Заглъхна песента на птиците,
и Слънцето намусено се скри.
Дъждът се стича пак по жиците,
и мокри пожълтелите треви.
Лятото събра си куфара, ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Free verse

509 3 2

Нощни фенерчета 🇧🇬

Със сетивата усещам,
със сърцето долавям
и с разума разбирам,
че невъзможното не можем
да направим - да върнем времето, ...

Краса_Теофила

Poetry » Free verse

370 1

Есен 🇧🇬

Спи гората в долината,
окапват жълти листата
и раздиплят съня-воал.
Слънцето бавно гасне,
сянката зловеща расте — ...

gurhito

Poetry » Landscape

478

Когато 🇧🇬

Когато
Когато някой ден ще си отида
след мене ще остане ли следа?
Надявам се да бъдат моите книги,
и стиховете-моята душа! ...

gogata622

Poetry » Love

405 3 2

Дъждовналюбов 🇧🇬

Дъждовна любов
Куплет 1:
В тишината на дъжда те срещнах аз,
с поглед топъл — като светъл прозорец в мраз.
Капки падат тихо, но в мен гори, ...

tolumbichka

Poetry » Love

445

Когато баба приказки тъче.... 🇧🇬

В скута бабин вечер тихо сядам,
а на огнището кротко къкри котле
и картини чудни с нея изживявам
от вълшебни приказки в мечтани светове.
Разказва баба ми за самодиви и юнаци, ...

Nassko76

Poetry » Other

659 3 10

Мъгла 🇧🇬

като в сънлива мечта…
в мъглата не погледнах.
Мъгла, която крие пътя,
както времето крие истината.
и така трябва да е. ...

MaimunMaimunev

Poetry » Free verse

517 1

Огън в прохлада 🇧🇬

Припряна бях – за обич да измоля,
а ти чертожник – път ми начерта,
по който две ръце, искрящи, топли
към теб да тръгнат – за вечерта.
Без план написан – просто от душа ...

Миранда

Poetry » Love, Philosophical

466 1 4

Poetry by contemporary authors

Рисувам... 🇧🇬

Но аз съм друга 🇧🇬

По пътя за Пирдоп и за Клисура 🇧🇬

Ретроспект 🇧🇬

Летен спомен 🇧🇬

Некролог за две игли в минор 🇧🇬

На... N 🇧🇬

Птици 🇧🇬

Аз гледам към небето, нависоко 🇧🇬

Опитах 🇧🇬

Шега 🇧🇬

Български за начинаещи 🇧🇬

Пияници 🇧🇬

Гара Живот 🇧🇬

Дъжд на промоция 🇧🇬

На прага на есента 🇧🇬

Писмо от Рая 🇧🇬

Вали 🇧🇬

Рисувай бели ангели... 🇧🇬

Жалко, че сме свидетели 🇧🇬

Сезоните в женската съдба 🇧🇬

Епилог 🇧🇬

Есен в шарени завивки 🇧🇬

Търся те 🇧🇬

Да те обичам... 🇧🇬

Есенна антигравитация 🇧🇬

Различен 🇧🇬

Драскотина 🇧🇬

Бащина философия 🇧🇬

Калинке-малинке 🇧🇬

Знаци на любовта 🇧🇬

За всяка следваща 🇧🇬

Октомври 🇧🇬

Нощни фенерчета 🇧🇬

Есен 🇧🇬

Когато 🇧🇬

Дъждовналюбов 🇧🇬

Когато баба приказки тъче.... 🇧🇬

Мъгла 🇧🇬

Огън в прохлада 🇧🇬

Queue