Poetry by contemporary authors
С гребена на добротата 🇧🇬
ще види ли надежда в длани?
Нима е сляпо? Дали чува
кога да тръгне, да остане?
Доброто носи златен гребен ...
Между вечер и ден 🇧🇬
а здрачът рисува със въглени лик,
светът се смалява до шепа мечти,
които съня ни парощално шепти.
И точно когато си мислим: „Добре“, ...
Тленност 🇧🇬
Премествам празен поглед върху буквите на онова писмо.
Мълча, уловила някак тъгата на прецъфтелите рози.
Тихо и неумолимо е.
Захвърлила юздите на умората, с огнени устни, с уплашен взор поглеждам към познатия глас. ...
Когато утре няма да ме има 🇧🇬
Нали живя щастлив, какво ти пука,
че няма да те има на света? –
дъждовна капка, хлътнала в улука,
търкулнато кравайче в пепелта, ...
В булеварден театър 🇧🇬
От устни със усмивки фалшиви,
щедро се леят думи лъжливи,
в булеварден театър с жалки актьори,
аплодирани от заблудени клакьори. ...
Това, което си е щедрост дивна 🇧🇬
аз същността ти днес по чужд шаблон.
Промяната изкуствена накрая
се пука като временен балон.
Под бури и съмнения подслон ...
Автобиографично в рими ... 🇧🇬
защо ли се съмнявате - за криене нищо няма ...
Свидното ми родно място бивше село е, сега град -
със сладка изворна вода, с гори дъбови прекрасни ...
Тъй детските ми дни летяха с книжки и приятелки, ...
Истинска история 🇧🇬
история обикновена.
Разкажи, но без лъжи,
само истина целебна.
Нека да усетя истината, ...
Мигът за полет е готов 🇧🇬
на най-любимия ми зов
и всичко нежно е и ново,
мигът за полет е готов.
Летенето така увлича, ...
Размишления 🇧🇬
Зад личности сме се скрили!!
Знаят го всички злодеи
и затова са дебили!
Кой го е еня за партия? ...
Един забравен в миналото птичък 🇧🇬
... седемдесетгодишен папардак –
не мога вече сам да се позная.
Тропосвам сутрин варненския бряг
и никъде не му се види краят. ...
Той невидим по земята върви 🇧🇬
а откъде ли се взеха,
болести, бомби, сираци, войнѝ?
Тровим се, уж за утеха.
Стъпка по стъпка към гроба вървим, ...
Аз повече заникъде не бързам 🇧🇬
... аз повече заникъде не бързам – живея си във бавна самота –
във три дузини книги съм подвързан, отдавна вече спрях да ги чета,
омръзнах си – и, честно да ви кажа, до смърт ми писна вече да съм жив –
драскулчица неясна във пейзажа, оставена от нечий благ молив, ...
Споко 🇧🇬
аз продължавам.
За мен не се безпокойте,
да не ви натъжавам!
Обичате вие комфорта - ...
Във ранна сутрин буди ни денят 🇧🇬
усмихнат през прозорците поглежда,
прогонва мрака, легнал над светът
и носи ни незримата надежда.
Да търсим обич, мир и доброта ...
Дисекция на калта 🇧🇬
и не откриват Човеци.
Зная, че Господ от кал ни създал,
но ни отказал вечност.
Всеки се смята за умен и чист, ...
Димът 🇧🇬
с рязко лютене,
ще се извие като въпросителна,
решила всички проблеми...
После ще пробва дълбокото вдишване, ...
Най-щастливото влюбено лято 🇧🇬
Нямам време да мисля, кога е.
И мигът не старее, и славен
озарява ни пътя безкраен.
Откога те обичам. Не помня. ...
Обикнах дъждовното време 🇧🇬
Какво пък,
няма да е вечно!
Разплакани небета има и в мене,
и ръмят понякога ...
Заличен 🇧🇬
всяка птича песен ще те заглуши...
Ветровете бесни като лист ще те мятат,
надалеч от влюбените ми очи..
Сега те няма - заличен си ..... ...