Целуваха ме нежните снежинки,
на устните оставяха следа.
Копринени, ефирни и капризни
те приказно танцуваха в нощта.
Как исках с тебе в кафенето старо ...
Дистанцирам се от тези без хъс за живот
чакащи нещо от някого, някъде, някога
немислещи вчера, днес, утре безактивност,
кланящи се чакалници на всеки и всякога.
Дистанцирам се от хора без воля, ...
По детски наивно, нетърпеливо очаквам
земята да стихне и в сребърна светлина
денят да осъмне в снежни кристали,
по стъклата с изваяни ледни цветя.
Върху тях да оставя с дъха си послание: ...
Откакто те обикнах станах дъжд.
Понякога от нежност всичко свети,
а после заваляват изведнъж
отломки от избухнали планети.
Откакто те обикнах станах звук, ...
Като вятъра си, обикаляш,
дива и свободна от забрани.
Дрехите ми, като бриза морски, сваляш,
но очаквам... после урагани...
Засега си топлият южняк, ...
-“Излизам да изпуша една цигара!”
Все пак съм в обедна почивка..
Компания ще ми прави мисъл стара,
За когато убих и двама ни с усмивка:
Ами ако всичко беше грешка? ...
Този свят огрубя, жулиети отдавна не ражда.
И отдавна ромеовци вечер изпиват сами
пълни чаши с отрова, гасящи въпиюща жажда,
нежност купили, после заспиват сред хладни тъми.
Този свят се смали. Стана шарена, тъжна и жалка играчка, ...
Усещам полъха на брезичките,
топлите, слънчеви майски лъчи,
уханието на тревата и билките,
чувам смеха ви някъде встрани.
Толкоз сме млади, зелени, а зрели. ...
Връщам се, скъпи мой, връщам се –
спомен не съм, ни забрава,
в рибка от злато превръщам се –
в ручей искрящ сред тинтява.
Вземайте спомени, вземайте, ...
В Тетевен зелен, роди се герой.
Сава Младенов се нарича.
В родината си се врича.
С млада душа още не вкусила свобода.
Той израсна с революция в кръвта. ...
Огледало... запотено, криви лицето
Уморено! Опрял си ножчето в гръкляна!?
Дали се стягаш да излизаш... или край.
Вратата - кръцната и слушаш новините.
Бога ми, какъв кошмар, убийства, ...
Изплакала най-светлите сълзи,
цигулката сънува пеперуди.
Щом лунен лъч зад облак пропълзи,
душицата ѝ сребърна се буди,
та сянката на сова да вгради, ...
Пристига зимата като принцеса бяла
и всяка наша дума е любов.
Притихва в джоба, ни утеха закопняла,
нашепва ни в сърцата благослов.
Дърветата са булки със одежди бели, ...
Разбра, че идва краят неизбежен,
когато разораха с плуг ливадите.
По-малко мляко почна да прецежда
и кучето му взе от бяс да страда.
Децата му заминаха в чужбина, ...
А знаеш ли колко отрови изпих,
дордето през Мрака по тръни се влачех?
И смисъл открих, и във бездна го скрих
светликът за мен е най- тежко проклятие.
Гнездото си свих сред разруха и грях, ...