Изчерпах града и душата ми стене -
Обгръща, натиска ме днес сивота.
Искам да снема аз тежкото бреме,
Стискам последна банкнота в ръка.
И запътих се, смазан, да си диря късмета - ...
Слънчев ден!
Навън е слънчево и топло,
и въздухът е осипан с пролетни аромати.
Птичките пеят своята любовна песен,
и вятърът танцува в ритъма на тяхната песен. ...
Метлата ми се счупи и това е.
В домашния съвет сме аз и аз,
моторна да си купя най-накрая,
решително и твърдо дадох глас.
Пребродих магазини към дузина, ...
БОГ СИ НАРАМИ ПЪТНАТА ТОЯГА
... три крадени талиги със злата върху баира залезът изсипа,
доде молитвата си дочета, и мракът взе да дърпа черна дрипа,
добър бе Господ в този Божи ден, запали ми свещицата във храма,
парчето хляб го сподели със мен, а двете риби ги приготви мама, ...
Ти беше Ад… а аз мечтаех Рай!
Помъчих се докрай да те преглътна.
Макар да виждах, идващия край
на моята любов… съвсем безпътна.
С ината на телеца, продължих ...
Не беше рай, дори не беше ад.
Бе някъде отвъд, отвъд далече,
бе сложен възел и първичен глад,
посока, вик и кръстопът последен.
След който има само тишина, ...
В годините не търся вечен връх,
а сянка под дърво с усмивка кротка.
Да бъда тук. Да дишам. Да съм с път
във времето... макар дошла за кратко.
Да се усмихвам тихо на дъжда, ...
Когато времевата ми спирала,
достигне до логичния си край,
решили, че живяла не живяла,
ще ме отвеждат... в ад. Или пък рай?
А аз съм жива пакост и го знаят, ...
ЕСЕННИ СЕНКИ НА ЗДРАЧАВАНЕ
Нима за свойто бягство мен виниш?
Отдавна спряла съм да чакам нещо,
Небрежен – плисва сноп от светлини
и в мене става светло и горещо. ...
Дори мен самата до сепване слиса
инатът – в пустиня покълнал.
Законът човешки - на пясък написан,
доказа, че глупост е. Пълна.
Разтвори цветчета, разпери бодлички, ...
Слова не трябват, трябват дела.
Трябва ни само вяра една,
стига лъжи, предателства, кражби...
Последен Български лев ще загине.
Не трябват ни чужди любови. ...
Земя свещена, с древен, мощен зов,
люляла люлката на Божий свят народ.
Народ юначен, с пламък във кръвта,
посрещал бурите със вдигната глава.
От Ботев взел е огъня, що грей, ...
На гишето заставам, в ръката си трепетно стискам
шепа златни звездици – цена на заветен билет,
а по релсите вятър, навлякъл карирана ризка,
многозъбо се смее – сега ще го дърпам напред
този влак, дето релсите, сивите, скучните следва, ...
След лятото остана само синьото небе.
Остана вятърът с нежната си топлина.
Писъкът, раздрал душата откъде се взе,
да се разстила и кънти над голата земя.
Остана малка перличка от мида. И морето… ...
Сътвори ме такава - непорочна, загадъчна,
всеотдайна, да вярвам в кармичното чудо.
Разпилей с ветровете аромат във косите ми
и вплети маргаритки за момичето лудо.
Обгърни ме в прегръдката на нощ теменужена, ...
НЕ ЧЕРТАЙТЕ ПЛАНОВЕ ЗА УТРЕ
От нас си тръгва всеки някой ден –
не казва на какво се е научил,
вървял ли е по път несподелен
и хокан ли е като старо куче, ...
Днес всеки знае, кой, защо и как
ни сложи - президентът на страната:
един отявлен, кремълски фатмак,
привърженик на Путин във войната.
Със популистки призиви за мир ...