Poetry by contemporary authors
Думите си – въглени ще пръсна 🇧🇬
Свещи – индулгенции за рая.
Три дни пили и се веселили.
Агнето – изядено накрая.
Вярата ви – в ритуали празни, ...
Поетичен прагматизъм 🇧🇬
Всеки си е башка луд
и пътува по собствена теснолинейка,
с Надежда вечна,огромна
да бъде от всичките чут ...
Веселба в гората 🇧🇬
Гъбки бели, закачливи,
в кът потаен са се скрили,
дом да бъдат за децата
на животните в гората. ...
Пътят... 🇧🇬
в предградия тихи без плът
рисува съдби, гради ги от восък
съдник на живот и на смърт.
Неистово скърца по листа ...
На моренце ще те заведа! 🇧🇬
аз диети – крайно време бе.
Все отлагах, ала за отсрочка
няма време. Лятото дойде!
Няколко паласки баш в средата ...
Ех, Април 🇧🇬
и студено, и вали.
А стъклата цял ден плачат
те със перлени сълзи.
Тъмни облаци покриват ...
Размисъл 🇧🇬
тук призвани сме да сме добри,
да познаем добротата на сълзата
и стойността на земните си дни.
Ние обичаме преходни неща, ...
Подострен молив 🇧🇬
годинка, две и веч рисуваш.
Изкуство почваш да твориш.
От креативност си море
и смело надълбоко плуваш. ...
Вяра 🇧🇬
там, където почвата не е все още закоравяла.
Там, където пръстта е свежа и може да се разрони
и където на кръста все още липсват заковани пирони.
Боже, измий очите му с благоуханната участ на твоето миро, ...
Рецепта за луди 🇧🇬
... забравете за мен, аз съм вашият грешен човек –
всяка моя пътека в лъжовни пространства отвежда,
моят стих си прилича със всеки фалшив банков чек,
подир който човек се изгубва в мираж от надежда, ...
Като на кино 🇧🇬
някъде в Танзания ,
убиват носорог.
Махайки с ръка,
ще кажем: ...
Художнико, рисувай ми смъртта 🇧🇬
не само слънцето и светлината,
как ни приема винаги пръстта
със звън камбанен, сцепващ тишината!
Ти нарисувай ми самата смърт ...
Нека помълчим 🇧🇬
и да стана аз невидим.
Да ме търсиш тихичко
и откриваш във всичко.
Спомените мои да изтриеш ...
Молитвата мълчи 🇧🇬
Душата не мечтае и мълчи.
Човешкото, отдавна е сменено.
Пред храма наредени са лъжи.
Светът потъва в призрачна измама, ...
За да се върне любовта 🇧🇬
които носят красота –
частици малки от душата,
докоснали ме с любовта.
Припомних си луната ...
Магията на живота 🇧🇬
че продължаваш въпреки всичко,
да ми вярваш и да ме четеш!
От къде знам ли?
Не,не знам,а чисто и просто предполагам, ...
По покрива тъга се стича 🇧🇬
По покрива тъга се стича
и по капчука тихичко си тананика…
Озари ме слънце и стопли ме,
пролет е, а ми е сиво… ...
Един случаен минувач 🇧🇬
... понякога ужасно ми се иска
да спра за миг случаен минувач –
да пийнем по едно коняче "Плиска",
да изкадим лула тютюн по здрач, ...
Една лула тютюн 🇧🇬
... когато дядо тръскаше чибука,
облегнат върху кривия перваз,
се учех на прекрасната наука! –
да си кадя тютюнеца и аз. ...
Забавленско 🇧🇬
Да си нижа стих след стих
в откровенско проявление...
В провокация. Със стил.
Думички да търся, срички... ...
В нощния град 🇧🇬
на Тони Димитрова и
Борис Гуджунов
,,За кой ли път"
В моя сън, ...
Не мога да те преживея 🇧🇬
тъй мислите ми ти обсебваш,
и споменът ми за теб е с чувство на любов
и вкус на мента и блаженство.
Като магична песен на самодива, ...
Миг от безкрая 🇧🇬
да те обгръщам
със ръце.
И ти в мене
да се сгушваш. ...