Войнът никога не губи надежда,
независимо битката как му изглежда.
Не очаква смирено шанс за победа,
предизвиква страха - в очите го гледа.
Но битката никога не е приятна, ...
През лятото всички обичат морето,
събужда сезонът всемирен захлас
и тръпне в любов всеотдайна сърцето,
а слънцето грее с нестихващ екстаз.
Вълните се плискат и носят наслада, ...
Колко струва честната дума?
И оцелява ли между обещанията лесни?
С какво се търгува – с левове, с валута?
С мълчание или със сделки нечестни?
Зад зъбите се крие неизречена. ...
"Не свиквай с мен, защото ще ти липсвам,
а аз съм просто... падаща звезда..."
автор Таня Илиева
Не свиквай с мен! Мъглица съм над вир
и лятна мараня, по икиндия. ...
ПРЕЛИВАНЕ НА БАЩИНИЯ ГРОБ
Надянах, тате, бялата ти риза, от теб със четвърт хлебец по-голям,
без тебе шеста зима се изниза, и седмо лято все тъй зъзна – сам,
доде мълчим като във нямо кино – и все по-тъп ми става този свят,
на кръст преливам гроба ти със вино, любимият ти варненски "Димят", ...
Написах стих, добре ли се получи?
Започнах да го дзепам ред по ред...
Не ми хареса той, синът му кучи,
не бе достоен за такоф, кат' мен, пуйет!
Реших да барна тук и там, де трябва, ...
Кърваво вино в кристален бокал,
розата алена вехне сама.
Някой нехайно мечтите приспал,
в спомен се дави надежда една.
Шепне безгласно угаснала страст, ...
Когато всичко докрай изгубя
умишлено към внезапно няма да приема
че нямам нищо толкова лесно и необятно
осъзнах че тогава имам всичко
малко и безразлично мисълта ми да завземе ...
Той целуна я сякаш беше за последно,
сякаш слънцето нямаше повече да изгрее,
сякаш зимата нямаше никога да си тръгне,
сякаш звездите ще спрат да блестят,
защото очите ѝ вече за тебе не горят. ...
БИКИНИ НА ЦВЕТЯ
... Жена с красиво лятно пеньоарче, под него – знам, бекинче на цветя.
Щом зърна го – и ставам на глухарче! – на пухчета по цял ден си летя.
Дори не предполага? – как красива във моя мъжки сън потъва – вдън! –
и как под русолявата ѝ грива – изгубил ум! – се срутвам – древен пън. ...
Издънка изникна от стария корен,
огледа се плахо сред бурната нощ.
Снагата ѝ хилава, с дух непокорен,
животът ѝ млад – ни добър, нито лош.
Дървото за нея нехаеше сякаш, ...
Я КАЖИ МИ, ОБЛАЧЕ ЛЕ БЯЛО
... Господи, от облачето бяло като гледаш грешното ми тяло,
я, кажи ми колко още има? – отлетя Вълшебникът с килима.
Нито тати в бащини ми двори, нито мама вечер с мен говори.
Паля в храма златното кандило и си смислям чедото си мило. ...
Точно ти, приятелю, здравей!
До теб изпращам гълъб бял.
Погали го нежно, песен му изпей
какво боли те, в какво не си успял.
Тогава може той да ти разкаже, ...
Рапсодия в синьо
Небето слива се с морето, красота,
те сякаш се допълват заедно, синева.
Луната очертава една пътека сребърна,
бавно над морето спусна се отново ноща. ...
Ако ти липсва Истинският аромат на мъж
и отвратена си от мачовци-контета,
търси такъв, кат мен, хвани го, дръж,
че от вида изчезващ съм, на селските момчета...
Дали ги знаеш, дето тичаха на воля, ...
Какво като си няма маршалски еполети?
Той ходи до звездите, обсипан със конфети!
И прави от мухата, не слон, а динозавър,
след всяка своя дума, въздишка или кавър!
Готов е да воюва – дори със Великани – ...
Сега те прегръщам и не зная
къде завършвам и къде започваш ти.
Прегръщам те аз чак до безкрая
и в тази прегръдка вечност шепти.
В тази прегръдка света се разтваря - ...
В нищетата на нещата
там крие се и тя – Суетата.
В нищетата понякога и нищото е нещо,
а суетата иронично се подсмива, пак тормози мнозина.
В нещата често намира утеха нищетата, ...
СЪЛЗА ВЪРХУ БОЖЕСТВЕНАТА ГЛИНА
... едно разбрах за толкова лета,
додето мъдрост и печали трупах –
че колкото и книги да чета,
и аз ще си отида адски глупав, ...
Здравей, мое море, аз отново съм тук...
Помниш ли, как беседвахме предния път?
Аха...
Нямо тръпнех, над твоята бездна унесен.
Слушах бяснанта песен ...
Сътворен е светът от обичане,
в полет летен на чайките бели,
в кратък миг, в себеотричане,
в кичур тих от коси посребрели.
Сътворен е светът от сърдечност - ...