Poetry by contemporary authors
Любовта си отиде с теб 🇧🇬
Къде са целувките ни?
Къде са прегръдките, усмивките, радостта?
Липсват ми прегръдките нощем.
Липсва ми да се сгуша в твоето рамо. ...
Забрава 🇧🇬
Второто ми аз въздиша.
Дали успях аз в играта да се запиша?
Само знам, че душата ми издиша.
В миша дупка ли да се скрия, ...
На Любовта 🇧🇬
осланят - на Който и
Бог да се кланят
Пред прага на зимата 🇧🇬
Търкулна Господ преди 100 лета
кълбото ми от обич, стих и нерви.
Сега отварям пътните врата
пред зиналата мутра на ноемврий. ...
Прощално 🇧🇬
Като запалено сено
жълтее слънце на баира.
На мене ми е все едно
живея ли, или умирам. ...
Гнездо на болката 🇧🇬
... как искам да съм меко треволяче, да ви погаля в светлия ви сън –
или – когато мното ви се плаче, в сълзата ви да чезна с обич вдън,
в химери и мечтания унесен, да спре за миг светът да ме боли! –
и всяка сутрин с леката си песен да ви събуждам с Третите петли, ...
Атомна поезия 🇧🇬
и светва, като утринна зора.
Една любов лети – не чака
и сбъдва се заветната мечта.
Очи – нарастващи вселени – ...
Дадох ти сърцето ми 🇧🇬
ти го със чук на парченца спука.
Как да ти вярвам, съсипа любовта...?
А в мен всичко се руши и в душата ми се пука.
Изгубих себе си в очите ти — безкрайна зима, ...
Любовта, която не замлъква… 🇧🇬
Не усеща нужда и потребност.
Вика в шепот и зове сърцата.
и в едно събира две вселени.
Тя е любовта, която не замлъква, ...
Вирнато носле 🇧🇬
Безбожно скандална!
Ще фрапирам вече, не с много фрапе,
а с гордо вирнато, дори не чипо носле!
Щом шлагер стана Васко Жабата ...
Едно наум 🇧🇬
... когато гледам старите албуми, в които съм тъй млад, пък и красив,
сега направо губя ум и думи – и чудя се? – как тъй останах жив,
седемдесетгодишно папардаче, дошло за миг – и станало за смях,
светът сега – и жив да ме оплаче, се радвам, че във него с кеф живях! ...
Случва се 🇧🇬
и случва се – стени да чупим на инат.
Неуверени по тъмни нощи крачим,
чудим се дали за някой нещо значим.
Случва се – не можем и да се познаем, ...
Мечти и действителност 🇧🇬
В нашия живот. Тук мечтите
Се намират. Но има пътища
Прокарани, пътеки проходими
И проходени. Има винаги ...
Най-тихото 🇧🇬
защото няма шум от ветрове,
които идват тук, за да лудуват,
най-тихото душата как зове
да влезе в най-дълбокото си лозе, ...
За теб не спирам да съм венцеслов 🇧🇬
съм твоето надеждно отражение.
В мълчанието чувай влюбен глас
нашепващ със сияйно вдъхновение.
Проблясва музикално откровение ...
Дали 🇧🇬
докато усещам погледа си мътен.
Това е заключително смътен
моят пример, като бъдеща целувка замъглен.
Нищо не остана, ...
Невъзможното се решава нестандартно 🇧🇬
и логиката вече е безсилна,
когато всички знаят: „Няма как!”,
и мисълта е спъната в зрак.
Тогава дух намира светлата межда, ...
Есенна разходка 🇧🇬
дъждовни капки ситнят между клоните дървесни
и разтварят се в постелята от есенни листа.
Мирис на трева, усещане за тишина в съзвучие със ромон на поток,
разходка обичайна извънградска, гарнирана със есенна тъга. ...
Да обичаш въпреки това 🇧🇬
Колко пъти ти с мен се подигра?
Колко пъти ми доказа,
че за теб съм нищо на света?
Ала днеска зная с какво спечелих – ...
Вяра, Надежда, Любов 🇧🇬
Добродетели са наши
и в света не толкоз лош -
светлина в тунела дават...
С грешки прости и човешки. ...
Достоен поход 🇧🇬
наглостта със усмивка да галиш.
Тя не е куп тирада-слова
и клишета, които да хвалиш.
Добротата не търси фурор ...
Мъжът от дрипавия дъжд 🇧🇬
... къде през дрипавия дъжд си тръгнало, добро човече? –
отдавна в цъфналата ръж към теб не припка Джени вече,
хем младостта ти отлетя, и хем не му се вижда краят,
и свърши се – видя се тя! – химерата, че дишаш в Рая, ...