Poetry by contemporary authors

257.5K results

Индикатор за жени-вампири 🇧🇬

Завъртят ли се нейде
пари върли, пустите,
в орбитите им първи се втурват,
разперени,
фустите.
373

Лунно сияние 🇧🇬

Есен. Листа и мъгла.
Сивота. Празнота.
Лъч светлина в нощта.
Една жена стои замислена на тротоара,
върти на пръст си кичур, ...
648 1

Спомен 🇧🇬

В стаята е само тя – рошава,
с размазан грим, отпива бавно всяка глътка,
и се сеща за добрите дни и хората,
които нявга топлеха душата ѝ.
Отпива, бавно, и си спомня, ...
718

Красивото в живота 🇧🇬

Гледай ти ведро на света,
един живот Бог ти е дал!
Остави духа си да полети,
лъчи да греят в твоя дял!
Помни и в страданието, че дишаш, ...
729 1 1

Азбука на тишината 🇧🇬

Светят във тъмното кирилски знаци.
Като фенери свещения път осветяват
на звездочелата, в битки зачената нация,
към светлината, която зарежда със вяра.
Словото в хляб се превъща насъщен, ...
811 6 8

Приспивна песничка за ангели 🇧🇬

Среднощ е, не се вижда, но ръми
дъждът ми пише стих като повеля,
два ангела низвергнати, сами
сто облака пред сън ще ми постелят.
А знаят, че тъгата ми не спи, ...
339 1 4

Размисли 🇧🇬

Не очаквай овца да вие като вълк!
Стадо от овце не е глутница.
Ако позволиш да те доят...не се сърди,
че те Прецакват.
И черната овца блее като бялата... ...
645 6 5

Дори и грешно, наше си е чудото 🇧🇬

Нима повярва, че съм те забравила?
Не съм, любов, все с мене си била.
Едно си имам, много просто правило –
сърцето не признава правила.
Завързаха те с думи посивелите ...
576 2 2

Душата ми е като кротка, тиха бездна 🇧🇬

Душата ми е като кротка, тиха бездна,
която пази нежни чувства и мечти.
Като малка вселена нежна и звездна,
чиято светлина в пространството трепти.
И някога, някъде, когато аз изчезна, ...
594 1

Продължи напред 🇧🇬

Продължи напред
Продължи напред без мене ти!
Продължи! Животът е прекрасен!
И недей да плачеш! Не тъжи!
Пак ще съм със теб, ала безгласен! ...
453

Без мокри гащи раци се не хващат 🇧🇬

Един младеж очаквал наготово
сами да легнат рибите в тепсия.
Оратор бил и мислел, че със слово
и раци ще си налови. Но тия
надежди сух, че може да остане ...
734 3 7

Лунно сияние 🇧🇬

Есен. Листа и мъгла
Сивота. Празнота.
Лъч светлина в нощта.
Една жена стои замислена на тротоара,
върти на пръст си кичур, ...
543 1

Разбиваш мъжките мичти 🇧🇬

Щом в устните ти чашата кафе
по пътя елегантен си се спре,
повярвай ми, че всичките мъже,
на мястото й, искат да са те...
А ако и облизваш сладолед ...
427

Зимно причастие 🇧🇬

Парцалчета, кристалчета – сняг тих вали.
Коланчета, воланчета – свистят игли.
На зимата в петлиците – бял минзухар,
все още е кралица тя на бал прастар.
В дъха ѝ – студ, виелици, в очите – смях, ...
423 4

Растеж 🇧🇬

След тази буйна акселерация
порасна нашата...демокрация!
642 4 4

Казано съвсем накратко 🇧🇬

Ще разкажа днес накратко,
за града на моя Татко,
в който - той се е родил
и детенце там е бил.
Град известен със тепета, ...
897 10 21

Доде вървя в сребристата роса 🇧🇬

ДОДЕ ВЪРВЯ В СРЕБРИСТАТА РОСА
... през вихърче от есенни листа,
седемдесет виелици загърбил,
все още светло гледам на света –
дори на старческите свои скърби, ...
414 2 1

Магьосник и царедворец 🇧🇬

''О, магьосник, чудотворец!
О, мъдрецо, стари влъхва!
Чух аз свенлив царедворец,
Че вълшебство край теб лъхва.
Че вълшебство, странна сила, ...
571

Рибарска сага (цикъл за Коци) 🇧🇬

I. Самоличност
„Риболовът забранен е!“ –
Но не за мене,
не за мен.
Аз съм Константин Малик – ...
390

Нищо твое 🇧🇬

Аз нямам нищо твое!
Аз нямам даже теб!
Но имам нещо свое!
И взех си го от теб.
Душата ти е моя! Поднесе ми я кат букет, ...
509

Прошка 🇧🇬

(по София Хоуп)
Светът ни учи да се извиняваме
на другите за нашите вини
Само дето някак си пропускаме
сами на себе си да си простим ...
445 1

Mимоза 🇧🇬

До днес се мъчих все да съм перфектна,
в калъпи – изкривили същността ми.
Нехайно днес в огнището ще метна
лъжите и измислените драми.
До днес ломих го – хляб за ненаситна, ...
486 3 2

Щом тишината 🇧🇬

Щом тишината има, колко думи,
тя сигурно, кога ще ги разкаже,
събират се на светли, нежни суми,
сгъстяват се и как ще се покажат,
не знаят, и не искат, как да бързат, ...
367

Тишина 🇧🇬

Светлината
вече е казала всичко.
Аз пиша за сенките —
за пламъка, който знае, че ще изгори,
за мъглата, която крие пътя, ...
777 2

Химера 🇧🇬

Търсим собствените си причини,
определили мястото ни във света.
С нагласи енергийно непосилни
днес спорим със... осъзнатостта.
Какво му трябва още на човека ...
537 1 2

Вяра 🇧🇬

Времето не съществува,
тук любов царува.
Никой от нас вече не тъгува,
защото истината съществува,
а душата ти в космоса пътува. ...
434

Законът за Всемирното въртене 🇧🇬

ЗАКОНЪТ ЗА ВСЕМИРНОТО ВЪРТЕНЕ
В закона за Всемирното въртене
са вписани тъй прости правила –
да се завърнеш някога при мене,
да ти река: – Добре си ми дошла! ...
645 6 4

Експозиция 🇧🇬

В желанието бляскаво
да се наложи:
тя на всяка цена...
успя да се изложи!
672 7 10

Слънце топли ме с лъчи 🇧🇬

Слънце топли ме с лъчи!
Облаците чезнат далеко!
"Успокой се, дух, не плачи!" -
си казах и ми стана леко!
Бодрост силно ме обхвана! ...
615

Земя 🇧🇬

Никой, осен мен,
на този свят не може да знае всичко за мен
И ето пак този празен ден,
който въпреки всичко, за мен е благотворен,
защото всеки ден, ...
542 2

Демитологизация 🇧🇬

Не е вече мит кутията на Пандора,
а сюрреален бит -
изля злините си в хората.
347

Безименни 🇧🇬

Къде изчезнаха мечтите...
къде се дянаха звездите...
и защо Светът тъй се промени!?
Че с лекота ще ни унищожи?
Пари, пари и кръв... сълзи. ...
531 2 2

Спомените дишат 🇧🇬

Чакал си ме. И си плакал.
Те мъжете плачат без сълзи.
Със звездите си ме чакал,
че си сам, душата те боли...
Не за мен, а за години ...
611 1 2

Лава от чувства 🇧🇬

"Няма значение" - каза тя
и преглътна дълбоко своята сълза,
а тя гореше с мощта на лава,
не оставяше ни цвете, ни плява.
Ала оставаше горчивият спомен ...
392 1

В тишината 🇧🇬

Думи се раждат в тишината
и нижа ги бавно на връв,
молитва са те в самотата,
и дращят душата до кръв.
Понякога нежни, или груби, ...
1K 5 19

Самотният певец 🇧🇬

В миг предсънен се случва най-често:
скрит е в стаята – зад мебел навярно
или в ъгълче нему известно...
Някак внезапно сълзите ме парват,
щом подхване той своите песни... ...
392

Одисей от горната махала 🇧🇬

Сънува кораби, когато от стобора
петелът репетира мъжките си трели.
Разрежда с две кафета вечната умора,
на мътните прозорци зад платната бели.
Готов е да поеме дневната си вахта, ...
463 1 4

Животът е кръговрат неизменен 🇧🇬

Уморено е слънцето есенно
и лъчите му по-меко греят,
вятърът пее протяжна песен,
а душата ми в тъга немее.
Балканът в тънка мъгла се загръща, ...
1K 4 19

Безвремие 🇧🇬

Не бързай, времето не съществува,
потребен ни е само този миг,
когато в тишина душите си общуват
с усмивка лека, с поглед скрит.
Познават се в онези уж случайности, ...
630 1