Когато слънце смирено сред мрака изгрее,
във време, в което се раждат мечти
и птичките песни любовни запеят..
във мислите мои отново си ти!
Тръгна отдавна. Без думи. Без смисъл. ...
Есен е! Златна. Красива и много дъждовна.
Скитниците бродят ужасно сами. И бездомни.
Есен е! Мъглите целуват утрата със студени целувки.
Но нищо не е по-тягостно от твойто сбогуване.
Безкрайно е дълго. Продължително. ...
Живееше далече в планината сама, млада коза
дива, упорита и луда - жена!
Живееше самотно дивата коза
не срещаше животни в дивата гора.
Веднъж падна мрак, небето стана сиво ...
Аз съм българин, потомък на Спартак!
Рим чрез него разтреперих.
Аз съм българин и горд съм трак.
Хилядолетната история намерих.
Аз съм пръв последовател на Христа. ...
Дъжд
Дъжд вали навън, не, аз не плача сега,
едри капки по моите страни се спускат.
Ще измие лицето ми, а моята душа,
там капките дъждовни не се допускат! ...
МОСТОВЕ
Има много видове различни мостове.
Между села, паланки, речни брегове,
между континенти и различно слово.
Те свързват човешки земни светове. ...
Да приютиш в очите си Море,
което знае само да обича.
Да го мълчиш - за да му е добре,
когато между миглите се стича.
Да го опазиш - в зимните си дни, ...
Листец от здравец в дневника намерих…
и той ще чака чак до есента…
Да, здравец пак ще има по реверите,
дочакал на децата песента,
но този стрък сред страниците сгушен ...
Пътя земен вече свърших,
мечтите си успях да покоря.
Всичко що трябваше изпълних,
но дело последно виждам в мараня.
Лицето твое различавам отдалече. ...
Събуди ли се? А, ти още спиш
и пак се гмуркаш в сладкия си сън.
Колко е лесно само да мълчиш,
а нещо страшно случва се навън.
Не хора бродят, бродят духове́, ...
Откъсвам аз целувки с нежен вкус –
две сладки и сочни череши,
танцуваме разголен нощен блус,
звезди горят – красиви свещи...
отпиваш моя дъх с една въздишка, ...
Градът ме повика с морето си синьо.
На чайките песен отлита на юг.
Велики, вълните са имали име,
и в тихия пясък разливат ме сух.
Сега на Пандира шегата ли чувам? ...
Сънят ми веч' не е тъй сладък,
и моят свят е разрушен,
и чувствам се едва ли не отпадък,
проклинам се – защото съм роден,
защото само, само страдах, ...
С годините успях да се науча,
че няма друго щастие в света,
освен това, да можеш да обичаш
с онази, безусловна чистота!
С годините – навярно помъдрявам ...
Понякога минава цял живот
и чак тогава идва тя внезапно.
Не пита, а пронизва като с нож,
пътеки преподрежда безвъзвратно.
Обърква фигурите по дъската... ...
Мисля си, какво ли щеше
ако всеки стихове четеше!
Дали светът ни щеше да е друг!?
Или всичкото щеше... да е боклук!?
Времето... времето казват лекува всичко. ...
Изправи Балканът гордо глава,
изтърси снагата си стара,
изтръгна скалите и пусна гнева,
събрал се в гръдта му корава.
Захвърли реката в бурно море, ...
С умиление сега започвам да пиша,
с умиление, че родината ми спира да диша.
И това не е типичната поезия, а реквием
за една страна с не един огромен проблем.
Бясна и ядосана съм вече, ...
В чест на концерт за флейта арфа от Моцарт к√299
Ето творение стилно емблематично
тук всичко е композирано отлично!
Поднасят соловите инструменти
безброй ярки слънчеви орнаменти!, ...
Нестинарският ритъм люлее полите на мрака,
обикаля кръга осветен Костадинска икона.
С непрехапан език любопитство събудено чака
да ожари пети простосмъртната бледа мадона.
И извива ручило на гайда, и следва го тъпан, ...
Във фалшив, измислен, нереален свят
мъничка принцеса в ъгъла стоеше.
Избираше на новата си маска цвят,
и послушно си я майстореше.
Мъничко усмивки – над черната тъга, ...