Ставам, закусвам, излизам.
Пия кафе и към университета отивам.
Вечно преследвам задачи,
вечно с мен часовника крачи.
Тиктака и отброява минути, часове. ...
Ех, сън сънувам, някак будноспящ -
че спя, а сън ме не лови,
в съня събуждам се и някак спящ,
не се събуждам, но ми се не спи!
От нейде, стар будилник, чакам звън. ...
Една каишка вълк не може да удържи -
окови са му сложени – окови…
И колкото повече с оковите се бори-
толкова повече шиповете стоманени
във тялото му се забиват… ...
Нещата не започват тук, сега,
зад думите, затрупани с години и години,
и всяко мое аз, е като застинало в мъгла
която ни измива още малко с идващите зими.
И после пак започваш със това ...
НЕУГАСВАЩ ПЛАМЪК
Всеки миг от живота е ново начало,
но може да бъде и неочаквана смърт.
Слънцето зад хоризонта вечен изгрява -
чертае кротко мигновенията на деня. ...
Нямам спомен за вчера, нямам спомен за тебе.
Как успя да разпериш тежестта след победа.
Как успя да намериш остротата в съдбата.
Как подаде ми време, но завесата падна.
Тук смехът е надежда, а в очите лисици ...
Безмълвна остави ме сега,
безгласна буква съм, xсама
без обяснение, заряза ме в нощта,
навярно, защото за теб не съм добра
и ми каза повече да не те търся. ...
Безпризорният дъжд ще потропа на моя прозорец
в най-печалния миг и ще каже:
– Пусни ме да вляза.
Но прозорецът има решетки, защото за хората
да си малък сирак означава да бъдеш наказан. ...
Нетленни спомени рушат веригите
на сивото, безлично ежедневие.
Разцъфнали във бяло гледат сливите,
как в мен се бори гладното безверие
за малко топлина от обич стара. ...
“Съдбата винаги стои зад смелите,
които не престават да мечтаят...”
Прецеждаме бавно напосоки светлината.
В хаоса на честотите нали духът е нещо!
Денят ни започва с мисълта на Бернщайн: ...
Котешко мяукане над двора
спуска се по бряста, трополи.
Лятото, изтръгнато от корен,
с пукот тих в контейнера дими.
Птица си проправя път в небето, ...
Всяка вечер... пожелавам си едно и също.
Пожелавам си очи, в които влюбено да гледам.
Пожелавам си ръце, които нежно ме обгръщат.
Пожелавам си сърце, което празнината в моето да може да запълни.
Пожелавам... пожелавам... ...
Обичам цвета на прохладната вечер -
прегръдката тиха, с която заспиваш,
потъваща бавно в безлунната нощ...
Аромат на жасмин ме отнася далече -
до съня - чаша вино, от която отпиваш... ...
Кръчмарят томахавката зарови
и вино във водата ми не сипва.
След толкова погълнати отрови
забравих вече как от гняв се кипва.
Нетрезвите ми нощи на сбогуване ...
Аз просто те обичам и мечтая
откраднат лъч: от лунната усмивка,
на облака от дивата омая
и ведър дъх, когато дъжд заплиска.
Аз просто те обичам и откривам ...
Когато черните котки потайно
Пристъпват в дълбокия, есенен мрак.
И нещо зловещо и никак случайно
Се мерне из тихия, призрачен град.
Когато внезапно фенерите светнат ...
Слънчев изгрев посреща над бездната.
Тънки мрежи е хвърлил и чака,
съхранил във очите надеждата -
звезден улов да хване във мрака.
Бели зайчета гонят вълните, ...
Реших да бъда зъл – със лед в кръвта.
Реших да бъда верен – само на това:
Никой вече да не ме вижда ранен.
И да убия доброто и Бога у мен.
Яд и безсилие станаха студена злоба, ...