Доверие ти дадох, като Космос
обичах те, като приятел и жена
а ти предаде ме на другите от пошлост
аз дадох всичко мое, ти пък само суета
Не ме търси в живота ми до края ...
Неканен гост на прага ми.. отново,
неизбежност гърдите стяга.
Копнежи, спомени и гняв преплитат се,
а думите неказани се молят
поне за шанс последен. ...
РЕД Ще дойде ден когато, и аз ще си замина. Трева ще расне над гроба ми студен и червеи ще трупат в тялото ми стаж. Един ще жали, друг ще ме проклина*, ще кажат – отиде си тоз що името си записа на белия лист. Да, но написаното ще остане и ще бие като камбана. Вий вземете го с ръце за да остане в па ...
По нощните улици, мракът се скита,
търси си сродна самотна душа.
Наднича в прозорците, хората пита,
имат ли нужда от вярна ръка.
Свикнал на истини в думите скрити, ...
По-тъжен съм от коледни дръвчета,
изхвърлени след празничната нощ.
Душата ми от жалост бе обзета,
почти изгубил Земната си мощ.
По-тъжен съм от пролетна магия, ...
В черупките на ненадейни трепети
сте носили най-крехките вини.
Опазили сте хилядите шепоти
от разговори в непорочни дни.
Били ли са дърветата свидетели ...
Дори и да не искам,
аз те чакам.
Борбата между мен и моя милост не е равностойна.
Ще се срещнем в нишка наша (свое)времева,
из меренията на личната метаморфоза. ...
Твоята сянка държа за ръка,
а така ми се иска на воля да тичам
като онези свободни деца,
дето се връщат само да кажат: "обичам (те)",
за да се скрият зад ъгъла на играта ...
Презряла всички норми и задръжки,
по дяволите възрастта и класата,
жената в мен говори с теб по мъжки
и дръзко хвърля картите на масата.
Отдавна не държа да съм обичана, ...
Следи от утринна роса и трева окосена
ако е истина, че пролетта дойде,
ще избуява отново по-свежа, зелена,
а ние ще съзерцаваме с часове.
Как до чешмата, приседнали двете ...
Приятелството
Приятелство. Дума велика, голяма!
Дума, за която трябват минимум двама.
Това е нещо страшно, свято,
съществително не на всекиго познато. ...
Най-тъмно е, преди да си отидеш.
Тогава тъмнината няма име.
Повдигам се на пръсти да те видя,
И проумявам колко сме раними.
На прошки се изронва пустотата. ...
Няма по-топло място от твоята прегръдка,
нито по-красиво нещо от твоите очи..
винаги изпълнени със нежност и любов са,
в тях живее моят свят и моите мечти.
Няма по-прекрасен дар от твоята усмивка, ...