Poetry by contemporary authors
Назад във времето 🇧🇬
мечтите от детството и разтуптяното сърце,
с което моята баба отивах да прегърна,
застанала на прага с разтворени ръце.
Полазват ме от вълнение тръпки, ...
Мрачен край 🇧🇬
няма място за слаби души.
Не живот, а борба за оцеляване -
сцена на непрестанно воюване...
Всяка следваща минута носи болка, ...
Надежда 🇧🇬
землист полъх на есен...
Намек за обич?!
Ден на събиране 🇧🇬
само поглед последен.
И събирам...
Не, не искам да знам
дали е седмичен или неделен. ...
Не се лъжи 🇧🇬
Изпей сама днес себе си в рефрен.
Щом си душа, затънала до шия,
плачи сама за себе си, без мен.
Не се лъжи - изгубила си всичко ...
Пространство... 🇧🇬
когато не ги създава сърцето
докато мечтите не ги изберат
и не им предадат смисъл...
Залезът на утрото 🇧🇬
спокоен ветрец се разля.
Дъгата се стѐче в листата,
с крилата на стрък хладина̀.
Надигна глава тъмнината, ...
И близки, и далечни... 🇧🇬
И път си правя, тичам към море.
Не се опитва никой да ме спре,
защото съм със сила надарена.
А ти си Връх. Издигаш се над мене. ...
Първокласник 🇧🇬
ученик във първи клас.
Вижте, милата ми мама
чанта купила ми е голяма.
Там ще слагам мойте книжки ...
Джакпот 🇧🇬
Приятелю! Недей, за Бога,
да ме осъждаш толкоз строго!
В градини чужди, не обичам
да ровя. Нито да надничам. ...
Което е най-близко до сърцето 🇧🇬
от идея озарен.
Да разкрия загадката най-сложна -
коя е най-добрата гозба .
Къде ли не скитах ...
Любов е... 🇧🇬
В свят за двама и поезия...
Там, където сме усещане...
Едносъщност и разбиране...
Усмивка палава, копнежност... ...
Онова безмълвие 🇧🇬
с което мога да те осъзная.
Неоткритата утеха в думите
е само още едно признание,
че само паузата им стига ...
Twilight of Parallel Emotions
Time waved last farewell with the aeons
The white nightingale sung his song before its
tender voice to be gone forever
The seven moons' light shall be gone ...
В нощи безлунни 🇧🇬
Издига се гълъб в небето,
от тръни венец въз сърцето.
Любовен е кръстът в душата
и жлъч се струи над земята. ...
Сияние 🇧🇬
Дихание,
след него – смърт.
Смъртта му беше лека,
отиваше в светъл път човека! ...
Аз и Ти 🇧🇬
Ненужен, натежал товар.
Какво си ти за мене?
Безценен, незаслужен дар.
Какво съм аз за тебе? ...
Дали 🇧🇬
и ние копнеем за женския допир
на ръце набрали пролетна мента
и уста неизказали хиляди вопли.
Дали живота минава на лента ...
Изход 🇧🇬
ще се повтаря окончателно
раздялата на цялото:
защото пътят е многострадален.
Къде ни води Моисея? ...
Лунно цвете 🇧🇬
звездите да докоснем и луната,
небесно цвете, бяло, да откъснем
и него да посеем във душата.
Сиянието с целият му блясък, ...