Разсъмва се, небето посивя,
и слънцето надникна зад баира,
огрявайки огромните поля посяти с еликсира.
Заприпкаха човеци като ято,
събирайки безценната храна, ...
От кльощаво момиче очилато,
със брекети в устата и зъбато,
израсна Кина първа сред момите,
дарена със таланти неприкрити.
Бе сякаш бисер между камънаци. ...
Стъпвам гратис и в собствен сюжет
по житейския хребет открито.
Цифром – словом сме точно безчет,
тези дето не плащаме "мѝто".
На ръба – по-отвесен от лъч, ...
Застинал и заспал е днес градът,
в морето от тревоги аз се гмуркам,
опитвайки по всички пътища отвъд,
да стигна до покоя, но не мога.
Застанал на скалата на скръбта, ...
Отново губя битката с Нощта!
Добре, че в чашата ми още плиска виното!
Ще разделя с целувката и тази самота...
И ще се слеем с времето - невинното...
Нощта е с име и контури на жена! ...
Бояне, живо е във теб детето.
Защото на мечтите си проправи път там дето,
зверски ветрове и снегове бушуват.
Там дето живота и смъртта в прегръдка ледена танцуват.
Там горе, на върха на планината, ...
Светът е малък. И когато те няма,
нощем ти свети същата луна,
която през моя прозорец минава.
И сребърната светлина,
която по моите пръсти се скита, ...
- Ти, човече, накъде вървиш –
по пътя свой напред или страниш,
или в момента на място стоиш?
- Тръгнал съм на път да свиря,
в музиката своето щастие диря... ...
Не късайте цветята
Не късайте цветята защото ги боли,
тъй както тебе те боли,
когато твоята надежда не иска да разцъфне.
Не късайте цветята, а по добре и подари ...
Нашите истории се чуват сега. Сега е нашето време!
Ние днес покоряваме света и сякаш никой, нищо не може да ни вземе.
Гласовете ни кънтят свободно, бягаме и стигаме безкрая.
С воля побеждаваме страха, а мечтите ни докосват Рая.
Смелостта ни ни отива, тя е нашия верен другар. ...
Бия пети по топлия пясък на твоите мисли
Ласки на меки следи ми отвръщат;
Хладно ги галят вълните във шепот разплискани
Злато в лъчите блести…
Богат бях когато пристигнах... ...
ти си доказателството че няма случайни неща
че звездите и луната са в косите по места
че дишам и живея благодарение на теб
че хлябът в пещта втасва вдъхновен от твоят кеф
ти си доказателството че съществува земята ...
Когато тръгваш страшно ме боли!
Раздялата пулсира във гърдите.
Взривени от отсъствие скали
разкъсват неспокойствието на дните.
Изригва лава в тъжния ми сън ...
Невидимото с Видимото се разделя
с Любов, усмихваща се като Мона Лиза.
Целува мисълта за общата постеля
и заминава – надалеч е, а е все по-близо.
Домът въздиша. Прави първи опит ...
Във службата съм. Днес е Понеделник.
Започва нова седмица за нас.
Колегата ми, който е от Перник,
отново ще помоли за аванс.
Събуждам се. Разбрах, че днес е Вторник. ...
Не идвай и в съня ми нямаш място ти,
не питай забравила ли съм как боли,
не виждаш ли загърбих нашите мечти,
не искай да се върна назад – не ме моли!
Доброто мислил си ми, но дали? ...
Харесвам те такава уплашена,
когато те е страх, значи те има!
Жива си и дишаща, непримирена,
можеш да бъдеш топла, а може и студена...
Какво е тялото – една материална обвивка, ...