Бе слънчев, топъл есенен месец.
Не помня дори дали валеше.
Дъждът навярно е бил сащисан –
откак се помня, за него пиша.
Дъждът навярно се е обидил, ...
Рисувани са птиците в главата ми
и никога не могат да отлитнат.
Те пърхат сред хербария на лятото
и пълнят ирисите ми с молитви.
Загърнах цялата земя във облаци ...
Ще пристъпя през прага и ще погледна
там където се ражда зората,
по студената пръст ще поема,
ще забравя къде ме запрати съдбата
и ще загубя посока за рая и ада, ...
На моменти се вглъбяваш.
Самоиронизираш се, вината в себе си
признаваш и нещата са такива и отговори търсиш,
но нещата пак остават,
хората живеят с погрешната представа ...
Светлината във очите чезне -
малка свещ - със времето догаря.
Мислите отварят черна бездна -
невъзможно да ги изпревариш.
Всяка радост с мъка е обречена. ...
Не знам къде си, накъде отивам
но знам, че има място тук и сега
на този свят, да, който ме очаква
който ни очаква и не знам как...
Как да отида, нито как да стигна там, ...
Не мога да понасям прости хора!...
Пък те се пръкнали под път, над път!...
Не се научил още да говори,
държи се сякаш негов е светът!...
Един такъв на светофара днеска ...
Нежен звън дочух в далечината,
безнадежно лутайки се в тъмнината.
О, дали дошъл си ти от самотата,
надвиснала над мен да ме избавиш?
Знам, сама избрах си участта, ...
Аз знам, че няма да съм твоя,
живеем във различни светове.
Но всяка нощ напускам своя,
да бъда с теб, за мъничко поне.
От себе си излизам и съм лека, ...
Научих се да ходя по въже
във цирковата школа на живота.
Не бях с чадър. Със слънцето в ръце,
възможно беше даже невъзможното.
Опъната над пропасти съдба ...
Ще гледаш със усмивката позната.
Ще кажеш, зная "Мила, извини ме.
Вземах ти, но забравих във колата,
красиво цвете с интересно име".
Ще се учудиш, че ръцете ми треперят. ...
Завързана за мъжкия ти глас,
минавам от видение във видение.
И път е разговорът между нас.
Ще го изминем с бурно нетърпение.
Среднощен час. Протяжен звън. ...
Сега е есен,но ще дойде зима.
Ще бъде бяла. А дали ще е така?
А после – пролет. Тя неоспоримо
ще разтопява между нас леда.
Ще дойде лято. То ще ни завари ...
Върти тъгата острото вретено,
душата ми е гранче прежда златна
и времето замърка уморено,
заспа. И засънува. На обратно.
Луната сърп пък разкрои небето, ...
Един от осемте милиарда души на земята –
тъй дребна и тъй слаба, сравнена с вечността;
годините изтичат,
животът отминава
и нямам време, ни възможност да променя света. ...
Прииска ми се да броя дъждовни капки.
(Звездите пробвах. Нямат чет).
Понякога, наистина съвсем за кратко,
си мисля, че съм облачно небе.
И някак в този миг се натъжавам. ...
Върви момчето и говори на морето,
залеза очертава пътека, тъмно е небето!
Една красива морска диря една,
лунна пътека, преди да падне нощта!
Върви момчето и говори с морето! ...
Не ме плаши с онази тишина,
живея в нея, там съм се родила.
Растях навън и търсех светлина,
намирах я, понякога, насила.
И с цялата си същност осъзнах ...
Мълчанието е злато гласи сказанието.
Но дали ще има средства да платим мълчанието?
Говорим и бълваме думи омразни;
Злословим и ръсим обиди заразни,
и крачим доволно, и тропотно газим - ...