Poetry by contemporary authors
Добро утро,Живот 🇧🇬
същият съм си, не съм станал друг.
Събудих се, усмихнах му се на деня,
лъчите слънчеви огряха ме така,
че стоплиха ме, стоплиха и моята душа! ...
По пътя на миналото 🇧🇬
стотици дни далече съм от тебе,
времето – това фатално разстояние,
подминава спомените като гари.
А понякога така ми се пътува ...
Конкурс 🇧🇬
на тема - Вино, Любов.
Хиляда поета лирически,
откликнаха на техния зов.
Моливи хиляда подостриха, ...
Заченат извънземно 🇧🇬
Р. Чакърова
Ще се намерим. Някъде.След век.
А може да е след хилядолетия...
Ти няма да си същият човек. ...
Рубая по „Любов на вятъра“от Андромаха (Белла) 🇧🇬
от Андромаха (Белла)
Аз съм тази, която не искаш,
тази дето ужасно боли
и онази, която е близко, ...
Копнеж за миналото 🇧🇬
а вчерашните идеали и мечти
като боклук захвърлени в калта,
ненужни вече са нали е ясно
и Феникс няма го в пепелта. ...
Аяуаска 🇧🇬
какво чувствам към теб,
не опитвай поезията ми никога.
Разпъната душа 🇧🇬
Ранна сутрин,
телефонен звън.
Побързах татко
да спася от мрака. ...
Изкуството да се живее... 🇧🇬
ако днес кътчетата ми така трептят,
и душата ми композира сега живот,
то не е от страх, а неизбежно чувство...
И от сега осезава се целият този ураган, ...
Изход 🇧🇬
разбрах в какво сме замесени,
разкъсваш се отвътре,
от гадните парчета карантия
правиш стихове, ...
Пътека 🇧🇬
трябва да мина през тъмна гора...
Как да бъда добър и по-искрен?
Сенки и шепа светулки държа!
Зад гърба ми е страшното блато... ...
Разтегната пружина 🇧🇬
не докосва стича се
по хлъзгавия купол на представите
без да срещне нито един ръб
на съмнение ...
18+ Снежен ден 🇧🇬
Вятър духа силен тук,
баба долу връти пръжки с лук.
Сняг се сипе, ама чок.
А познай дали има ток: ааа-йок. ...
Пясъчен часовник 🇧🇬
и изкривява призмата на времето.
А аз ... незряща още от тъгата си,
сама съм в ъгъла на болката.
И си припомням въгленчета спомени, ...
В лодката 🇧🇬
Животът по вълните се клатушка.
Не мога нищо повече да дам.
Илюзиите ронят дъх отлющен.
Всемирът - този властен командир - ...
Адски нежно 🇧🇬
Р.Чакърова
По пътя ми останаха ТРОХИЧКИТЕ
от НЕЖНОСТТА , която бях събрала.
Нахраниха душичките си птичките, ...