Poetry by contemporary authors
Обичам ви 🇧🇬
Където и да сте във този час,
не искам да сте и за миг унили –
да се изправите, ще съм до вас!
Обичах ви преди да се родите, ...
18+ Всяка прилика с действителни задни части-случайна! 🇧🇬
се прибраха у дома.
Първом входът тъмен беше,
лампа нямаше една.
После стълбите – високи, ...
Системата ни (ги) убива 🇧🇬
Системата ни краде!
Пред поредната зима
е въпросът – Къде
да си скрием главата, ...
Когато любовта си отива.. 🇧🇬
който обича и бива обичан.
Но любовта умира,
ако не се грижим за нея.
Също както цветята повяхват, ...
Колебание 🇧🇬
недей блъска по душевната врата.
Духът оръжие за тебе ми остави,
Научи ме с него да руша,
Ала не искам да ранявам твойте чувства, ...
Вълшебна роза 🇧🇬
в самото сърце на вселената...
а мислите ми тъй свободно се реят
из прекрасните звездни пространства...
Звезден прах сред галактики посипва – ...
В извора на любовта... 🇧🇬
които те карат да докосваш небето...
Само да откриеш този някой,
който се смее в един дух с твоя ...
Като полета на тези два гълъба ...
Пътепис. Част Втора: "Посока НАПРЕД!" 🇧🇬
и цел неочаквана...
Каза мъдреца, че Живота е Път!
Да отиваш нанякъде
и да тръпнеш в очакаване ...
Приказка за Перперикон 🇧🇬
това синьо Родопско, Тракийско небе.
Как преди много лета
на върха в планината
се влюбили Вятър и Слънце ...
Жива вода за поети 🇧🇬
че „Този свят хич не е за поети!”,
но никне, напоено от сълза
в сърцето ми „Орфеевото цвете”!
Веднъж един мъдрец ми спомена, ...
Звезден път 🇧🇬
и чайките над тях кръжат.
Не среща облаче в небето
самотно слънце този път.
Детенце мидички събира, ...
Мънички герой 🇧🇬
с розавичко пухкаво носленце,
на къде си тръгнало детенце,
нежно нежничко като лаленце.
Слънчо - Зрънчо, правя добринички, ...
Молитва 🇧🇬
Господи спаси ни от бедата.
Грехове извършваме наред,
спаси ни ти от този свет.
Напомняй ни че с нас ще си, ...
Артфакт 🇧🇬
Неосъзната, сгушена в безумие...
Недокосната и непрогледна...
В космическите цикли преродила
представите на първа и последна. ...
Поредната Аз 🇧🇬
Поисках просто мъничко любов, поисках просто своя гара...
Поредна глътка питие, поредна чаша вино старо.
Поисках само две ръце, поисках да те има само.
Поредната безпътна мощ, поредната стопена вяра. ...
уСмирение* 🇧🇬
Със сила зловеща.
Не те каня...
Това не е среща!
Да бях вълнолом, ...
Ноктюрно 🇧🇬
на себе си самия, от суета изчистен,
дълбоко с корените свои стъпил
в най-непристъпните тревоги на сърцето...
Светът, по-грапав и от камъни пустинни, ...
Ако 🇧🇬
перчема непокорен на морето,
то ще заспи – напук на всяка пошлост,
прегърнало безкрая на небето.
И, ако чайките не проговорят ...
Едничката съдба 🇧🇬
пръсти прокарва през златистата ми коса.
Пусна я надолу към врата,
и наранения ми гръб,
стигна до чупливия ми кръст. ...