Необятни звездни пространства,
звезден прах, мечти и луна –
ме повеждат напред и нагоре
към всяка моя съкровена мечта.
Така ми се иска света да прегърна ...
Когато заспивам сама у дома
и ставам сутрин на същото място.
Когато държа телефона в ръка
и чакам някой да пише, но свястно.
Не "здр", "как си" без смисъл и ред, ...
Загрях ума, до точка на кипене
и стъкленият похлупак се пръсна.
И падат греховете, на колене.
За смърт е рано, за молитви – късно.
До точка на пречупване огънах, ...
Никога повече не ще ти посветя стих
свиквай с тази мисъл, любима.
Не ще забравя това което ми причини,
за всичко това си има причина.
Сигурен съм, че пак ме четеш ...
Вечер не искам да заспивам,
на мисли страшни тогава съм в плен.
В тишината аз тайно загивам,
и отвътре всичко става на тлен.
Усещам аз страшно падение, ...
Този дом е нахранен с мълчания.
Двете стаи са нашият стълб.
Ти прииждаш на топли дихания.
Аз увисвам. На тъничка стръв.
Май се молим за себе си. Грешници! ...
Закърпих в сърцето ти старата рана,
от нищото някак си ти ме спаси.
В мен любовта ти дълбоко остана,
обикнах те силно и моля, прости!
Прости, че страстно и днес те обичам, ...
1.Сънят ми чука на вратата,
дърпа ми клепачите надолу,
по-лека става ми душата,
сгрява се снагата като във прегръдка,
стисната сал леко от завивка. ...
Една сутрин се събудих и бях дете,
Баба вареше мляко за попара,
На двора кукуригаше петел.
А на мен още не ми се ставаше.
Една сутрин се събудих и печката гореше, ...
Набързо свличаш плътската си риза –
и тази необятна нощ е твоя.
В небето само по душа навлизаш,
свободно сред сърцето на покоя.
Сълзите самодивски по тревите ...
В клетката на доброто момиче бях като девица,
ала напуснах я вече, неизрекла дори „Съжалявам“.
Детето, което седеше си вкъщи, четеше – светица,
изгуби се някъде, търся следите му, но не прощавам
на себе си, че ми липсва. Искам го толкова силно, ...
Дими земята. Жива и уханна.
Протяга устни право към небето,
и мокрите й стръкове го канят
да посади два облака в полето.
Да гребне от зеленото нагоре ...
А бях добра и весела, и бяла
и дом си имах, радио и куче.
Не слагах на кантар, какво съм дала
и радвах се усмивка да получа.
И всичко беше просто, много просто, ...
Във шатрата ти, Господарю, сa пристигнали
все лоши вестоносци с новината,
че аз съм варварка, че съм разпалвала
пожарища из твоите владения
и после, че била съм мародерствала... ...
В МЪГЛЯВИНИТЕ
Търси ме там – горе – в мъглявините,
все по-далеч от „слънца, луни и звезди“.
Без път от камък, на камък прелитам,
но не загубих смисъла на своите мечти. ...
Очите ми,не гледай в тях сега, те издават ми душа
не гледай истината в тях, ако не искаш да откриеш!
Не можаш просто да погледнеш ей така,
освен ако решила си вече да не се криеш!
Погледни ги в тях се потопи, ...
Огнено момиче сърцето ми запали,
със сърце на лъв в гърдите,
есента ни заедно запази.
Красотата в нея с изкуството показва,
непосилните да разберат, ...