Изтрих със гума всичките си грешки,
не мога да поправя ни една!
А някои си спомням със насмешка,
такава ли глупачка съм била!
Не искам да поглеждам календара, ...
И ако краят на света след минута настъпи.
Най-много от всичко искам да знаеш, че безкрайно съм те обичала!
Съобщението ми ще ти го донесе някой гръмотевичен тътен.
А ти не забравяй, че без тебе съм нищо.
Ако някакви бури сърцето ми притиснат. ...
В очите ми гори светлината омайна,
а душата ми е в плен на Пролетта,
сърцето ми е като мина златна
на простор, висини и красота.
Аз целият съм дете на Светлината, ...
Целувам те със сутрешното лате,
макар да знам че си о пиеш с друг.
А аз от теб отново пренебрегнат
церя любовния си махмурлук.
За кой ли път телефона не ми вдигаш? ...
Не се научих да се кланям на джудже,
което от тълпата стреля.
Не искам също да ме вдига великан
забравил своя ръст като дете,
покоряващ върхове – убежище на ниски страсти. ...
Защо ли да се връщам у дома
Няма да отвориш пътната врата
Няма да ми кажеш и "Добре дошла"
Заспал си сам, далече на брега.
Започвам спомените да разплитам ...
Пристъпвам полека в светлата стая,
в завивките свита сред топла омара,
потънала в лен, в кадифе и във пух,
непозната земя върти се капризно.
И чака да влезе дръзкия Кук. ...
Понесох се с мелодия и ритъм.
Очите прелъстих, отчупих блян.
Косите ѝ разплетох, без да питам
защо ли ме наричат Дон Жуан.
Поканих я на среща с увертюра ...
Плътта ми – отпечатък във калта,
по нея се щамповат всички рани.
В очите, по лицето и гърба,
прозират сполетелите ме драми.
Плътта – на пристан корабно въже – ...
Пътепис Румъния 2018 Част трета - Манастир Лучи
🇧🇬
На фона на зелените върхари
където пътниците уморени спрат
почивка да потърсят млади, стари...
Три Храма тихо там на пост стоят!
Изографисан с цветовете на дъгата ...
Защо те обичах? Това е вина –
изрязано име от сън с метеори.
Сега съм мъничък, суетна звезда
морала плете и разпалено спори.
От твоето тяло си скъсах жасмин. ...
И днес ли, човеко вятъра ще гониш?
И сърцето свое на ролетка ще заложиш !?
На играта бъди... играта с болежки
на човека самотник, човек без мечти.
Къде изчезнаха обич и вяра... ...
Преди година, може би, ти яви се в моето видение,
като сияние необикновено насред зимен фон.
И когато най-самотна бях, падна като ангелско знамение,
красив, наперен, упорит - високопланински муфлон.
Как неусетно връхлетя ме като снежна лавина ...