Мина час, а тебe те няма
"в един ще съм там" ми каза без глас
Какво ли се случи, дали не избяга?
Аз чакам все още, посърнал у нас.
След още час аз се отказах, ...
Върви напред
Върви напред, когато те подхвърля живота.
Върви напред, когато ти отнемат радостта,
когато ти рухват мечтите.
Продължавай, защото вчера го няма вече, ...
Слънцето през зимата не топли,
свети, но като прегръдка не е меко,
мъждука колкото да се покаже,
но не смята да остане по за дълго.
Къде е лятото с лъчите си, ...
Изричай ме! Все още ме изричай!
Дори нощта да бъде без звезди.
А вятърът, от грижите разтичан,
да скърца в остарелите греди.
Дори светът, обръгнал без надежди, ...
Родена съм като страница без текст.
Като един бял лист от скицник!
Можеше да изрисуват върху мен усмивки!
Или, пък, вечният протест!
Нарисуваха ми болка! Порои от сълзи! ...
Не чакай да звънне, заспивай.
Навярно и номера твой е изтрил.
Едва ли си мисли за тебе,
не съжалява, че пак е сгрешил.
Заспивай, заспивай не чакай. ...
Шашави неща в живота, колкото си щеш...
Но нали живеем да сме хора днес.
Но нали с надежда утрото Боготворим!
И нали с любов децата си творим.
А защо тогава станали сме зли? ...
Отпивам дъх по дъх на малки глътки,
но някак си не ми достигаш още...
Дори да вливаш струйно от плътта си,
поглъщам я, но пак ми липсваш нощем.
На екс допивам сетната целувка, ...
Прокълнателка зла се пробужда
в нея се черна страст подбужда
да чертае смърт на врага си чужда
от земи и небеса го прокужда
само тя може да отсъжда! ...
Ще пристигне ли влакът в безконечния дъжд,
а пък ти да дочакаш тъй любимия мъж...
Този, който в мечтите, беше див ураган,
допреди неизпитан, досега неживян...
Ти си сетната гара. И по всичко личи - ...
Празнуваме рождени дни на мъртъвци.
Стараем се да помним техните завети.
Обсипваме гробове с венци. Помним
с добро всичко, което постигнал е всеки.
Скърбим. Величаем тяхната памет. ...
Разговорът ни е токова тревожещ...
като замах е на брадва! И дървото пак съм аз.
А искаше ми се да бъде като музика възторжена
и да те слушам влюбено-притихнал. И в захлас.
Като на нож върхът си Ти, жестоко-остра, ...
Години да привикна към безумие,
години ще ми трябват да се върна.
Чаровно щастие на севера
и странен бриз при южните разсеяни,
на изтока го чакат със крилете си, ...
Когато те обичам, много искам
да завалят поройни дъждове,
до кост да се намокря, твойта ризка
да видиш колко ми стои добре.
Когато те обичам, много искам ...