Poetry by contemporary authors
Влюбена... 🇧🇬
колко е красиво, когато обичаш...
чувствам се жива, по - добре от всякога...
да обичам, само това, само това...
Да обичам слънцето, небето, лъчите, ...
Щом казваш, че ти се отричаш 🇧🇬
от своята вехта любов...
правѝ го не само на думи...
и няма да плачеш до гроб...
Спомен от начало 🇧🇬
дни циганета
тичат през угара точно към мен.
Смуглият вятър
свири с дайрета, ...
притча 🇧🇬
как в нощите студени огън пали
за свещите на празничната маса
и фурната среднощна на хлебаря.
ДЪРВОТО И ЗИМАТА 🇧🇬
вече не наднича дървото.
Не почуква с весели клони.
Стои самотно,
гледа тъжно небето, ...
С(л)ън - часване 🇧🇬
и хваща ме сънната болест.
Це-це лува ме мним Парнас
и падам надолу, надолу...
Кап-кап ани избягва през ден ...
Кристали Любов 🇧🇬
Дали Хераклит е бил мъничко луд?
Стихът на поета е глас на камбана
разплакана в мрака и зимния студ.
Снегът е кристали Любов, не вода! ...
Майчино начало 🇧🇬
с малко личице засмяно,
с две крачета, с две ръчички
животът почва отначало.
С усмивка грижите поемаш, ...
Януари 🇧🇬
човек, за когото денят е жена.
Клошари разравят изстинали кофи,
в коремите па̀ри от огън глада.
Града се захили, в устата му злоба ...
Не чувствам аз твоята болка 🇧🇬
със своята аз съм зает...
ти имаш една драскотина...
на твоето детско лице...
Хайку 12 🇧🇬
Студена морска пяна.
Ноември съм аз.
Копнея те, музика... 🇧🇬
и обича, мечтае да летим и да обичаме...
Остави ме да те обичам толкова,
че да не може да се измери с нищо...
Остави ме просто да те обичам така, ...
Реалност 🇧🇬
че всеки за благото работи,
всеки ден, на пълни обороти,
за своето и на народа.
Време е било за новата порода хора, ...