Облачно небето, виждам – ще вали.
Надвиснали са тъмни, тежки облаци.
Пристъпвах бавно, но джапнах в кална локва
и преди да завали
бях вече мокър, че съдба било нали! ...
годините се трупат върху раменете ми
всяка следваща по-тежка от предишната
и целта която си поставих за преследване
да се усмихвам винаги търсейки баланс
тежестта на всичко липсващо в годините ...
Виновни са звездите ни, че греят
и ни обгръщат кротко с топлина,
че тихичко във сънища се смеят,
преплитайки мечтите с тишина.
Разбират наште вятърни посоки ...
Днес ще ти говоря само за любов,
намерила пътечка към душата ми.
Една искрица – летен дъх,
докоснала копнежно сетивата.
Красива струйка лунна светлина, ...
В скръбта на глухи, сиви дни
зари ме пурпурът на твоята душа
и сред тягостния гнет на демоните зли
споменът за теб сребри бледата Луна.
Веех флаг от невзрачен креп, ...
Малко страшничко се получи
с това мое "свободен си да си идеш" –
тишината преви клоните на върбата;
ято гълъби литнаха;
а от изстрела на сърцето ми ...
Звездите плачат
Душата ми извор на музика нежна,
душата ми тиха и влюбена разбира,
че нашата любов е далечна и невъзможна.
Сладостна болка сърцето ми раздира. ...
Лицемерие
Не спя нормално, не мога да се храня.
Навярно същото е и при вас приятели.
Такова щастие е трудно за преглъщане.
О, Боже, ний сме европредседатели! ...
Обичай ме. Преди да е цъфтяла
картината с последни незабравки,
а мислите, наситени до бяло,
да паднат през пропуканата рамка.
Обичай ме сега. Докато има ...
Ела подобно сняг, лъчисто бял.
По дланите ми нежно се стопявай.
След този ред избирам да мълча.
И другият на тебе го оставям.
Не искам аз пореден монолог, ...
Луд съм, луд съм, много съм луд!
Много те моля, "дай ми картечница".
Има ли лед не роден в адски студ?
Има ли думи неописани в речници?
Ще ти повтарям като кречетало ...
Не станах птица — друг кълвe черешите.
Зелените блата са ми орисници.
Пътеката ми се оказа грешна —
не ме отведе в твоите ресници.
Крилете ми — два стиха закърнели — ...
МАЙЧИНА ЛЮБОВ
Тя се ражда в сърцето, (с кръвта му пулсира),
скрито в топлата майчина гръд...
Тя е тежка сълза... от очите извира,
дето нощем от болка не спят... ...
Tи каза че си тръгваш в сряда
и в погледа прозираше тъгата
Ти знаеше че ние сме безсилни
да преобърнем хода на съдбата
посегна да помилваш Ти лицето ми ...
Жив човек се не мярка пред бара!
Вече три..! Точно три посред нощ е!
На пианото в ъгъла някой все още
си припомня мелодия стара!
Той мърмори почти неразбрано ...