След уроците научени
на щастливо изживяното ми вчера,
изправен пред мъгливото неясно утре,
на настоящето в днешния си ден
под дъгата девет цветната преминавам ...
Щом затворя следващата си врата,
ти недей, недей ме изоставя...
Че там затворила съм моята тъга,
която бавно, бавно ме изгаря...
Дори пред теб ако е моята мъгла, ...
На два дни: Ще те схрускам като плод
Два месеца: Мое Слънце, мой живот!
11 месеца: Нашта майка, нов живот.
2 години: Вече съм робот.
3 години: Майка ти е идиот. ...
Облечена съм в дрипи. Виж! Стоя
и чакам. Да, студено е. Треперя.
Но вярвам. И от теб не се боя.
А мина време. Как да те намеря?
В сърцето и душата ми царува глад. ...
Тъгата е чувство, което бързо пристига
и със или без покана, просто те прегръща,
и тъй както изненадващо влиза в душата
неконтролируема, да си тръгне отказва.
Въздуха и трудно се поема. Задушава те. ...
Спектакълът завърши зад завеса,
където режисьорът бе пиян,
а в скута му разголена метреса
го милваше с разблудната си длан.
Тук нямаше за бис аплодисменти ...
Не, не искам да ми благодариш
за това – за теб, което правя!
На сърцето тихичко ще прошептиш,
да не се тревожи – ще се справя!...
Кога денят отмина... не усетих... ...
Седя край вира с въдица в ръка
и чакам риболовната сполука.
Синей край мене бистрата вода,
нехая за околната природа.
Един след друг се нижат часовете. ...
В Джокондата на залеза с отсрочка,
дочуваш пак копитата на дните.
Смаляваш се на малка черна точка,
която те безмилостно връхлитат.
Зад кратера на хоризонта се явяват ...
Отварям телефонен указател, да не съм сама.
На тоз ще позвъня, на тоз, на тоз, но това по-натам в деня.
Рано е и няма с кого две думи да си кажа.
Добро утро, хора!
Тук съм, искам да съм с Вас. ...
Като самотен пясък мидени черупки
шлифова времето безплодни чувства.
Щрихована аритмия, на дупки –
как се бродира? Или е изкуство?
Души пленени, тръпнещи в омая, ...
Няма да съм тази, която ще споделя
деня ти и нощта ти в годините напред.
Няма да съм тази, която ще усмихва
дома ти и света ти, и ще върви до теб.
Няма да съм твоя напълно. Невъзможно е. ...
В зеленото на буйните треви
как искам боса само да изтичам.
В косите си разпуснала лъчи,
в очите с оня поглед – на момиче.
И всяка малка капчица роса ...
Седнала съм на ръба на времето;
в тишината свършва лятото
с пламъка на догоряла свещ.
Странно колко много живи твари
пъплят и се гонят сред листата ...
Когато ти е тъжно, когато те боли,
един приятел стига, в живота, разбери.
Другите умело на такива се преструват,
за смях и за маса само съществуват.
Но когато на човек светът се преобърне, ...
Докосва музиката нежната струна.
Душата се разнежва и мечтите летят.
Слънцето все още сърдито грее.
Вятърът те люлее на пролетна люлка.
Преобръща се твоят свят и се лута. ...