Отпускане в лоното на светлината. Последно
търсене сред сенките прашасали.
Дълбаене с нокти до кръвясване, до
ъгъла на спокойното ни дишане.
Хилави, отпуснати, но ...
То често мисли в главата ми напират ,
за моите несбъднати в живота ми мечти.
Ден и нощ, повярвайте, не спират,
всичко, всичко в душата се върти.
Кой казва за мечти че няма време? ...
Самотен лъч обгърна косите на една върба –
величествен зелен воал.
И полъх лек през тях премина
сякаш с пръсти по завеса от кристал.
Фотьойла сложил съм на двора, ...
Липсваш ми в студените вечери.
Липсваш... и в самотните дни.
Липсваш ми в думите неизречени.
Липсваш... и във делника сив...
Мисля те в нощите несънувани. ...
Подарих ти роза, а ти радушно я прие.
Влюбих се в теб и вината твоя е за моето безсъние.
Сърцето ми препуска като див мустанг, щом те видя.
Ако не бе ти, сега по улиците отново щях да бродя.
Любовта ни бе чиста, волна, свободна. ...
А какво ли би станало, ако за миг щастие получа.
И в прегръдката ти любяща, топло да се сгуша.
Навън дъждовно е, студено, но в тази ласка слънцето намирам.
Сгрява моята душа и разтапя всички ледове.
Засмяна и наивна в твоите ръце мятам се отново аз. ...
Бутилка ирландско уиски-малц,
свободно време, имам компания.
Шостакович слушам – втори валс,
римувам любов с лични терзания.
Тиха вечер. В провинциалност. ...
Събуждам се в зори опасно кисел —
на риба съм, а още нямам стръв.
И заради таз жестока мисъл
светът ми крив и гледам го на кръв.
В леглото ти поднасяш ми кафето, ...
Сърцето ми тупти извън преградата
с бесен ритъм недостижим,
единствена утеха е наградата,
че тук съм и съм още жив.
Простенват нежно ветровете на безвремието, ...
Пътуващ без билет
(Главният лиричен герой е аф,торитета!)
Докът си бърках манджата с ориза,
ей тъй,едно ми прималя...
Зачудих се огледах се – кръвното ли, що ли? ...
Гарата тука остава и тихо въздиша.
Пътници наблюдават, как тополите тичат.
Движат се бързо заешки сенки
и неясни обекти, като разхвърляни бенки.
Монотонно по пътя автобусът се носи, ...
Защо така избяга Любовта?
От Мен, от Теб, от Нас сега?
Всичко свърши помежду ни,
В сърцата ни ехтят горчиви думи...
Като стрела от лък прониза ни тишината ...
Ти си прекрасен спомен от минал живот,
настоящ пламък и минал отблясък.
Ти си подранила среща в миналото
и закъсняла в настоящето.
Ти си ритъмът тих и милувка, и нежност, ...
В живота на мъжа обикновено има две жени –
едната приготвя за него огнище, а другата – клада.
Рая Видинска
Чупиш сърцата ни, сякаш че с брадва
и от парченцата огън си стъкваш. ...
Вечерите – хладни. Дните пък са жар.
Думите са гладни. Говорът – пожар.
Спящи са тревите. Вятърът е спрял.
Свлича се небето – с прът съм го подпрял.
Вързах и луната с нишка от звезда. ...
Отдавна ти е тъжно да ме гледаш –
един и същ, наивен и безличен.
Постой, не бързай да си тръгваш.
Спомни си, че все още ме обичаш.
И знам, че вече съм изгубен – ...
Няма на земята по-велика сила,
от жена, която детенце е родила,
да се труди, да обгрижва,
но умора не усеща, когато думи
сладки чуе, като "мамо" – мили, нежни... ...
Кротка, уморена и красива,
дъхът ти гали моите гърди.
Притихнала, усмихната щастливо,
притворила за сладък сън очи,
лежиш до мен. А аз съм още буден. ...