Като поляна някъде високо в планината
обсипана със пролетни цветя
разцъфва тази сутрин Любовта.
Ше те прегърна, както слънчев лъч цветята
изкъпани във сутрешна роса ...
Fear not the words of beautiful liars,
of snakes and of time-consuming vampires.
Fear not the slithering creatures in your feet,
fear not the monsters in the darkened street.
For fear is the most vicious mind-killer, ...
Не, аз не съм съвършена.
Пия кафета, пуша цигари.
Надбягвам се лудо със времето,
Не обичам празни слова, излишни фанфари.
Шумотевицата не е за мен. ...
Чудя се - какво ли е това място,
където всички сме събрани...?!
Експеримент на нещо или някой?!
Без значение - щом Бог в нас пее...
Това е градът, откъдето са всички... ...
Ех, Апостоле, виж от висините небесни
нашата мила страна тъне сега в непрогледна тъма!
Светлик беше ти, сам-самичък, единствен в своя род.
И тогава цяло българско бе в тъмнина,
но ти, като огън свещен, запали българските сърца ...
Целувам те и после се събуждам,
И плача дълго, чак до сутринта.
Изгубих те, а имам адска нужда
Да си до мене именно сега.
Сега си блян, мистерия, магия, ...
Ще те убия, Бога ми, ще те убия!
До гуша вече ми дойде от теб!
И к'ва е тая нова гюнвендия?
Да вземеш най-накрая да се спреш?!
Не може, Боже, да съм толкоз грешна, ...
Заспи леко като мъничко дете,
затвори очи под синьото небе.
Изпрати с усмивка светлият ден,
прегърни всеки хубав спомен за мен.
Отпрати всяка лоша мисъл и тревога, ...
Добро утро, мила моя,
погалвам нежно красивото ти лице.
Цяла вечер гледах те в захлас,
как тихичко спиш и не можех да заспя.
Не искам нито миг да изпусна, ...
Защо са ви нужни писатели, хора?
Защо са ви нужни красиви слова?
Нали е безкраен за вас кръгозора?
Нали сте способни на смели дела?
Защо са ви нужни куплети и рими? ...
В главата морна спомен чист и свят
се мярка в този късен час среднощен,
залутан в летния вечèрен хлад,
си мисля: колко те обичам още!...
В живота мрачен споменът за теб ...
Нека е трудно, аз няма да бягам,
а ще бъда до теб. Ще остана!
Дори да е късно, отново ще чакам,
на същото място, в нашата стая.
Ти няма да дойдеш, а аз ще забравя ...
Къде сгреших със нея, не разбрах изобщо.
Такава лоша и потайна ли е женската душа?
На моето искрено мъжко приятелство
тя предложи само интриги и от своята суета.
Какво се случи, че нашето привличане да се превърне във омраза, ...
Мълчиш!? Поне кажи ми, че не съм потребна.
Защо запали в мене слънчеви мечти?
Като късен сняг попарил малко, нежно цвете,
уби с един замах чувствата у мен, уви...
Виновна бях, че повярвах безрезервно. ...
Мечтаех. И вярвах. И все се надявах.
По детски. Истински. Искрено.
И плачех. И бягах. И все се съмнявах.
Пораснах. Болеше от чувствата.
Исках. И следвах. Наивно. Без граница. ...
Да мога, като амазонка да препусна
насред глъчката и неспирния тропот
и така опиянена да съм, да допусна,
от вино, носещо името „живот“.
От истинската му мъдрост, да отпия ...
Искам
Искам всеки изгрев с тебе да посрещам,
искам светлината му на теб да подаря.
Искам залезите с тебе да изпращам
и с усмивка да посрещаме деня. ...
Деца прекрасни, благогласни птици,
ще бъдем ли приятели добри?...
Сред вас са светлогледи ученици
на български будители, нали?...
Деца, живейте волно в Добротвория – ...
ХОРИЗОНТ НА ВЪЗДИШКИТЕ
Все рисувам със поглед безкрайните демони,
по презумпция скрити дълбоко у мен
и прелита, прахосало свойте мигове времето,
и оставя в душата ми само спомен смутен... ...