Вечерта прилегна в прегръдките на времето.
Самотата закрещя.
Разлюля ме лилавият воал на нощта.
Луната се оглежда в полумрака.
Умря без ласки, без вяра душата. ...
Побягнах от лицето на земята,
поисках да се скрия от света.
Сама на себе си оставах непозната,
една изгубена във нищото душа!
Забравила ли бях, че Теб те има, ...
Какво ми става? – ти ме омагьоса.
Защо ме подчини на свойта власт.
Защо в кръвта ми стене самодива,
завързана от лудата ти страст?
Защо зова те в нощите безкрайни ...
Успяваш да надвиеш страховете...
Успяваш суетата своя да излъжеш!
Но знаеш ли? Как да се оправиш...!?
С мъката на своята душа?
Очи, сълзи, надежди луди. ...
Когато от тебе някой си тръгне,
когато остави в теб празнина,
без да можеш очите да зърнеш,
тогава вече пуст е света.
А този свят, беше толкова шарен, ...
Мислите за теб отново ме обземат,
хванал си ме все едно в капан.
Искам единствено да те забравя,
но владееш ме дори в съня.
Знаеш всяко мое слабо място, ...
Меся хляб за новата ни къща.
Ситото танцува ритуално
слънчев танц след сборище от пътища
и посоки стръмни, трудни, кални...
Меся хляб. По пръстите полепват ...
Слънце огрей...
Чуваш ли как сърцето ми пее?
Чуваш ли гласът на вятъра в мене свисти?
Чуваш ли припева на птиците красиви?
Чуваш ли шепота тих на гората? ...
Не ме послуша. Аз предупредих:
"Далече стой, ще ближеш после рани,
че колко преди тебе изгорих,
и ни един не стана ми избраник".
Намигна дръзко. Само се засмя. ...
... където не ти се пъха пръста - не си пъхай главата...
или: тялото ли е непослушно или Душата...
"Душата постъпва винаги разумно, когато действува самостойно —
само тялото я заставя да върши глупости."
Андерсен. ...
Започвам продължение на първата си книга: ОТ АВГУСТ ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ДО НАШИ ДНИ-автобиотрафичин роман в стихове.
Втора част
Издадох първата си книга,
в която пиша все за мен.
С живота взех да си намигам, ...
Недей да палиш свещите, любими!
От уличната лампа ще ни свети
и в полумрака ще сме тъмносини
и тръпнещи до белите пердета!
Ела ме докосни с ръце горещи ...
Щастие е когато в две очи започва и свършва света,
да се взираш тях до безкрай,запленен от душата любима
щастие е когато една усмивка те стопля и в най-тежката зима
и сутрин е твоето слънце,нощем звездите,луната
щастие в един лик,който вечно ще търси душата ...
Как искам с радост да се будя
в прегръдките на твоите мечти.
Да чувам шепота ти буден
щастливо и копнежно на мълви.
И да не свършва никога нощта ни, ...
Прегърнала завинаги твоята красота,
оставам очарована, възторжена
от очите ти дълбоко заслепена
безкрайно влюбена в усмивката ти...
И от кожата ти, с откровение галеща ме, ...
Като слепци почуквахме с тояжките,
издраскани по друмите на времето.
Там някъде, напред, бе настоящето,
а с него и любовите - големите...
Когато се отчаяхме от скитане, ...
Тичаш любов...
Тичаш, все едно че бягаш и си непостоянна,
но не е така, няма нещо по - пребъдно от тебе...
И го правиш, само за да не те види никой,
само за да те почувства всеки, миг след миг, любов... ...