Когато водата през филтър премине
и слънцето в нея на две се строши,
а блясъкът негов, в кристали изстива
и боцка със прелест в две мъжки очи.
Тогава се случва неземното чудо, ...
Лазещи пиявици в кожата се впиват,
електричество плазмата пренася,
прегряват вътрешните връзки на комуникация,
предизвикват ударен рефлекс у всяка фибра.
Периферията резорбира потни капки, ...
Европа съвсем безпардонно ни каза,
че ние сме нещо нефелни и куци,
че нашата част от Европа ще лази
в обоза със скорост на волска каруца.
Че равни еднакво сме с немци и шведи, ...
Щом животът събрал ни е късно,
занапред ни се пада добруване.
Време нямаме – ни да си втръснем,
ни за кривване, ни за воюване.
С поочукани светли надежди, ...
Простете ми, че бях несъвършена.
И толкова несъвършено ви обичах.
Че от шлифовани обноски бях лишена.
И пред кумири бездиханни коленичех.
Простете за оскъдните ми грижи ...
Във всяка, тебе ще откривам и бленувам,
съзнанието ми изцяло си превзела,
но не с изкуството да съблазняваш го разбирам,
ти просто си естествена и впечатляваш, като сила.
Следи от тебе във всяка аз откривам – ...
Призовах на огъня мощта
на мънички кристали да се пръсна.
Разтопена в жар, от пепелта
във феникс преродена да възкръсна.
Послушах на сърцето си гласа - ...
Разгръщаме дните на изминалото време,
не изброили бръчките, набраздили
ранените души.
А животът пробяга в най-хубавата ни пролет.
Време, което измерва старостта на тръстиките ...
Без сили споменът изтича
помежду стиснати до синьо пръсти,
до болка боря се за него и го искам,
за да пулсира в мен
кръвта гореща, пламенна и гъста... ...
Ревнива съм към слънцето, когато
със топла ласка сутрин те събуди.
А после те ревнувам от водата,
когато с хладни пръски те разбуди.
Ревнувам те от бялата ти риза, ...
Нека не мълчим много дълго, не прекалено.
Няма ли дъх на думи, става студено.
Няма ли тайни мисли с теб споделени,
ставаме си излишни, чужди без време.
Помежду ни нека не ляга така самотата, ...
В моите дрехи все още има човек.
А в твоите, дяволе, само мърша остана.
Събличаш ги, пускаш ги в оня ковчег,
дето нявга душа се крепеше на рана.
Перата от твойта проскубана същност ...
( Монолог на една силна жена)
Да питам ли защо при мен се връщаш?
За тебе вече съм оглозган кокал,
опустошена от вандали къща,
измъчен странник, крачещ без посока. ...