Листата вече не шептят на вятъра,
а той е сляп за цветовете им.
Окапаха по любовта от лятото,
заради която са самотни пейките.
Подритват ги безлични минувачи, ...
Добре си ми дошла и тази вечер!..
Ей тука, до леглото приседни!…
При мене идваш толкоз отдалече
и носиш вяра в трудните ми дни…
Над мен се спускаш ти като утеха, ...
Ето – навсякъде канят ме, мамят ме
Разни красавици без облекло
Ровят в душата ми с долните намеци
Дават безплатно – вземи си едно.
Демони спящи надигат главите си, ...
Сълзите мокри, очите ми докостват.
Очите ми не виждат от дъжда...
А мозъкът не спира да ме пита!?
Това ли търсиш в любовта?
Сърцето питам? Съгреших ли? ...
Всичкото ми Всичко, ти си. Знаеш ли?
Лудият копнеж и искрен смях...
Слънчевите, щуравите зайчета,
в погледа ми дето все блестят.
В утрото ми – мислите събудени, ...
Гладен Вълчо слязъл чак в полето
и какво да види под небето –
конче бяло хапва си тревичка:
„Ммм, ще се нахраня ей сегичка!
Три дни вече бродя гладен, сам. ...
Когато до нозете беше ми водата,
о, Боже, как летях в гърди с любов.
Когато стигна коленете вдигнах я главата,
и крачех с жаждата си за живот...
Когато стигна шията мътилката ...
Кога певецът се превръща в поет?
Дали ако скришом китарата плаче
или струни зоват: „Срещу войните напред!
Любов и мир! – както за всеки да значи!
Децата да не ни връщат в ковчези ...
На стълбите във подлеза – купчина дрипи.
Прехвърча ситен сняг и е студено.
Човек помръдва, после сякаш нещо пита,
очите му се взират мътно в мене...
Със тяло на дете във мръсната си дреха, ...
Капките дъжд, които ме изпълват
и ми се изплъзват една по една в буркана
всичките много искрени и смислени сълзи
пречистващи душата ми, дори нелогични...
Те ме обличат и събличат, изразяват ...
И тази нощ красавицата не е спяща.
А стиховете ѝ отдавна все са тъжни.
Живее в миналото, не в настоящето.
Усмивките са станали ненужни.
Отдавна грахови зърна ѝ пречат. ...
Историята вече се подменя.
Кастро се възнесе в небесата.
Неделя свърши, идва понеделник,
а Бойко, все е фигура позната.
Историята търси перспектива. ...
Грешно ли е? - шепна ти обичам.
В мен докосна всичко любовта,
боря се със нея, все отричам,
но чувствата нима са грехота?
Блъскам се като река пенлива, ...
Когато дете се роди нежелано,
още от първата си глътка живот,
то се ражда в сълзи обляно,
усещайки сблъсъкът студен и жесток.
А сблъсъкът е само начало, ...
Във черна рокля идва вечерта
и сяда бавно в скута на Земята.
Тя пали с факла бедната луна.
Звездите като луди се премятат -
разбиват се в изстинала плът ...
It was an autumn: like many autumn days,
when I met you roaming through the woods.
It was cold and rainy autumn day,
but to run back at home...
I refused. ...
Нещастни сме и бедни до просия.
Изплакахме си черния сценарий.
България сънувах във носия –
мома в прегръдка със Балкана, стария.
През кръста я държеше юначагата, ...