По близо днес съм до Париж.
Далече е България в момента.
Но този ден не съм забравил. Виж,
не съм забравил топли комплименти.
На този ден си се родила. Да! ...
Нима това си беше яростна съдба –
да страдаме от болката на нашето ни всичко,
което с тебе сътворихме от душа
от толкова отдаденост на истинското вричане.
И в този миг съм повече от сам, ...
Все още чувам гласа ти в главата си,
как ми говориш, как ми пееш, шептиш...
Все още чувствам ласките ти в душата си,
как ме подлудяваш, как ме мечтаеш, обичаш...
Все още си спомням за осанката ти на принц, ...
Няма раздяла за нас, неразделни сме...
Днес отново те виждам пред и в себе си,
като всеки ден, като всяка нощ, като всеки път...
Разхождаш се в ума ми, в сърцето ми,
във всяко едно кътче и оглеждам се в тебе... ...
Днес исках с теб да поговоря-
представих си, че си до мен,
за сетен път душата си разтворих,
да те докосна само в този мрачен ден!
Не съм готова да посрещна самотата- ...
Забийте нож в сърцето на поета!
Забийте надълбоко. Да боли!
Да има кръв, ръцете да потрепват,
и адски вик нощта да разгневи.
Забийте нож в сърцето на поета! ...
Заповядай! Седни! Обич моя!
Скромност, знаеш, не ми е присъща.
Вече готвя. Съвсем по неволя.
Инак все съм си луда. И същата.
Посадих лавандула на двора. ...
https://www.youtube.com/watch?v=Za3u6gJGnmw
Затвори дверите си есента
и вън закрачи вече зима.
И само сън са жарките лета,
огласяни със птича песен най-красива. ...
Изведох кучето да се изпишка,
да свърши туй-онуй на свобода.
Събрах му екскрементите в торбичка,
към вкъщи бързах да го отведа.
На връщане почувствах силна жажда ...
Когато мислите се върнат уморени
след едно пътуване...
Когато ти усетиш, че от чувствата остава само
неочакваното състояние, наречено сбогуване...
ще се превърне и тъгата в безразличие ...
Май нещо взе. И то на вересия.
Отнесе го със себе си в нощта.
Открадна го като с магия.
Върни ми го. Върни ми го сега.
Не се прави, че нищичко не знаеш. ...
Ще те науча, как да обичаш,
видях, как омраза владееш със страст,
ще те науча, как без да се вричаш,
ще ти вярвам без думи на глас.
Само мълчи и не бързай, ...
Няма пътища преки към пространства, наречени "никъде",
няма стъпки оставени, няма знаци, стрелки, светофар,
а сърцето трепти и зове за безпаметно скитане
и само е компас, лабиринт, необятност и дар.
Накъде да вървя, накъде ще ме води, проклетото, ...
За тебе аз небето ще сваля,
чрез звезден прах насън ще ти говоря.
Да блеснат всички слънчеви цветя,
които в миг покараха във корен.
Тъй в душата ти разлистват се сега, ...