... тъй като уроците са "леки",
като бесилото насред тълпа,
и са точно толкова самотни,
колкото изгаряща на кладата жена.
И понеже са безкрайно лични, ...
Ако те познавах, щях да те обичам
ако те докоснех, щях да изгоря
и винаги по тебе щях да тичам.
Не искаш ли, по тебе да горя?
И твоята усмивка пак усещам ...
Отиде си болката! Вярвай не лъжа.
Присъстваше често в душата ми тя.
Сърцето и него не успях да го вържа,
волно с него и сега си летя.
Отиде си! Зная и няма сълзи, ...
Върви по улицата малкият Гаврош.
Краката боси - черни, почернели.
У дрипите си скътал само грош.
Косите му немити се оплели.
Върви по улицата малкият Гаврош. ...
Събудих се отново друга,
в студена стая с прекършени от болката крила.
Събудих се с ограбена душа и разпиляна
на мънички парчета стъкълца, останали от кристална чаша,
в която преди часове отпивах любовта. ...
Падай ръката си. Ще я докосна.
от жажда уморена ще се приведа.
В гърдите си ще скрия мъка росна
и по моя път аз ще те поведа.
Ще скрия всеки трепет твой, ...
Червеи рохкат пръстта горделива
със търпение на пеперудени ларви
и се питат крила дали ще отиват
на посинените от падане стави.
Луди в земя на нечути молитви, ...
Светица или грешница си ти?...
Светицата в теб всичко ми прощава,
обича ме и нежно ми шепти
като вечерник...Тихо...До забрава.
Светица или грешница?... Не знам!... ...
И в този сън душата ми е в плен
на твоето така вълшебно чувство.
И все се носиш влюбено във мен,
сега и моята любов не пускаш.
Но аз летя със слънчеви криле ...
Ръцете си протягам след събуждане
Но не с молба или в отчаян зов за помощ
А просто само ей така
Защото е приятно да те виждам
Промъкваща се тиха ласкаво ...
(из "Посвещения на една година")
Чуждоезичният рай – "Парадайс"-а
си добави още една светлина –
лъскав пирон в абаноса на небето,
астрономия над гърбиците на Витоша. ...
Щом рaзлее нощтa боровинково вино
зaд дебели пердетa и щори,
и зaпaлят лулите си всички комини,
тя зa мене врaтa ще отвори.
В нaй-уютното място нa тaзи Вселенa, ...