Дребнавият излъскан бит
подрънква със ръждивите вериги
над самодоволния поробен индивид,
с окото на което нищо не му стига,
из острия чакъл слепецът ...
И пак не спя, тъгувам
за неща, които разтреперват сърцето,
за една красива мечта, която тлее,
за една надежда, спираща да лудее.
И пак се събуждам обляна в сълзи, ...
Добър вечер, мила моя.
Обаждам се, за да ти кажа "ЛЕКА НОЩ".
От очите ти да смъкна зноя
на проблемите ти ежедневни, на деня ти лош.
Обаждам се, за да ти кажа "МНОГО ТЕ ОБИЧАМ" ...
И болката, и радостта раждат любов.
Ръцете ми се протягат единствено към тебе.
Душата, изгоряла от огъня на любовта,
никога няма забрава.
Тя не отваря порти на всеки почукал. ...
Прости ми за обидите и грешките,
хора сме, понякога грешим,
такива са съдбите ни, човешките,
от тях се учим да простим.
Смирено днес подавам ти ръка ...
Разтопихме днес оловното войниче
и изляхме го в някакви куршуми.
Непознало бе целувка от момиче
и неизрекло две заветни думи.
Не написахме в памет некролог, ...
Баба Марта като мен бързала
да направи всички щастливи.
Мартенички на ръцете вързала
виждаш ли ги, колко са красиви.
Но от бързината тя е забравила ...
И пак е пролет... цъфнаха кокичета,
небето заблестя в лазурния си цвят.
Тревичката подаде си главичката,
да оповести, че пролет иде пак.
По мартенски възкръснала надеждата ...
Изгаряш ми душата, мила, като с лава,
по вените ми пак навлизаш с устрем,
обичам те, не спирам да повтарям
... на ум е лесно да го казваш, но на живо ще е трудно.
Изгаряш ми душата, мила, като с огън, ...
Dreams speak to us of wonder,
of worlds you can only ponder,
in an inconceivable distant realm,
which will your senses overwhelm.
When conscious thought subsides, ...
Смаляваха се с всеки ден мечтите,
изгасваше полека всеки плам
и някак вмъкваше се тайно
заради безсилието страшен срам.
Учители истински, с години шлифовани, ...
Аз съм бяла и живея в стадо,
обикаляме заедно старо и младо,
подстригват ме често, за да правят дрешки,
а от млякото ми правят вкусотии без грешка!
Всяко дете познава моето гласче, чувате наоколо звучното ми " беее"! ...
Докосване леко. Не с ръка. С очи.
Неволна усмивка. Лъч светлина.
Прикрито усещане, за да не личи.
Дъх притаен, изпуснат едва, едва...
Тежест в гърдите. Сякаш олово. ...
Шегува ли се вятърът немирен,
че в мислите ти понякога ме има
и в самотата си за мен се взираш,
но, уви, в нея е така незримо...
Ах, този вятър шеговит ...
Ей го, на, промъква се зад храстите.
Очите му като мехури се издуват.
В гърдите му се блъскат диво страстите
и вряла кръв в главата му нахлува.
В един прозорец, лепнат над градината, ...