Канадска борба
Когато разумът се бори със сърцето,
с лакти на масата, изправени колената,
и стискат здраво, сбръчкват си лицето,
истинска канадска борба по правилата... ...
Окъпана в радост
Зная, че закъсняло слънце ме огрява.
И не напразно вятърът ме брули дълго.
Чаках те и вярвах, че някой при мене ще те доведе.
И само там някъде някой дълбоко ще съзре ...
Да пътуваш към мен е особена лудост, човече!
Аз вървя по следите на вятъра, век подир век
и не искам да спра, пък и може би, късно е вече
да се връщам назад, към дъжда и към летния пек.
Ветровете избрах - с тях лети се безумно над времето ...
„Не тъгувай за мене, любима,
някой ден пак при теб ще се върна,
надалеч и задълго отивам” -
на раздяла прошепна и тръгна.
Аз отмятам поредно квадратче ...
Когато просто стихове прописах
Когато просто стихове прописах,
помислих си, че има нещо в мен,
което някой може би ще иска
да разбере след време, някой ден. ...
Край пътя паметник,
букет от рози, символ на скръбта,
една жена във черно, коленичила пред него
чака да я прибере при себе си Смъртта.
Безумието взе поредната си жертва, ...
В едно далечно мъничко селце
преди години аз съм се родил –
безволен, реещ се като перце,
ту ведър, ту безсмислено унил.
И точно там – в сърцето на Родопите, ...
Молих се първо на себе си, вече
вяра във себе си нямам дори.
Оставих душата си - бяга далече
от болния мозък зад мойте очи.
Молех се после на господ, обаче ...
Днес по болката познавам, че си ти,
защото все мълчиш си от безкрая,
с който в мен оставяш и следи,
от дъжд ли се изронваш като в Рая.
И все насън не спира да вали, ...
Горещи устни шареха по мене,
разгаряха пожарища в нощта...
Косите ти, красиво разпилени,
ухаеха на дъхава трева!...
А жаден бях... Пред извора изправен, ...
Един безпътен и тревожен свят
над ъглите на устните надвисва.
Богатият ще става по-богат,
а бедният ще съмва по-умислен...
И вече няма сигурност във дом - ...
Ето ме тук, седя си сам,
Колко време отмина, вече аз не знам...
Измежду хората, по-сам от всякога,
Колко ли много бих искал да съм с нея някога.
Ето ме тук, седя си сам, ...
Дали защото късна есен е
и на ноември нощите са дълги.
По устните се давят пак мълчания,
примесени със нотки вледенени.
Или защото всъщност през ноември ...
Сякаш, че започваше война.
Гърмяха си парите поголовно.
Светеше от пъстрата заря -
тържествено, необичайно, невиновно.
В Сомалия не ще ги разберат, ...
Боли ме, че няма да видя очите ти.
Ръцете ти няма да милват душата ми.
Усмивката няма да мъчи за миг
сърцето на вятъра, когато избяга.
Ти дойдеш ли, няма ще падна във теб. ...