Poetry by contemporary authors
На сина ми 🇧🇬
се усмихваш, плачеш и мечтаеш.
Търсиш несънувани небета,
на тъга понякога ухаеш.
Там навличаш втората си кожа, ...
Безтебие 🇧🇬
Разтърсващо душекрушение.
Обречено, апокалиптично...
Ограбващо всичкосъмнение.
Безсмислено, сиво, цинично... ...
Обет 🇧🇬
за неразцъфналата крехка младост,
за тази непораснала съдба
избрала да те грабне сляпо.
За всеки миг без топлия ти глас, ...
Розата 🇧🇬
Розата е цвете най-прекрасно,
подарява се с целувка, страстно.
Розата червена е цветето на Любовта,
подарявал съм, подарявам и сега. ...
Чистота 🇧🇬
прохладен
в карстова пещера
с бледен мъх
окичен по сталагмитите ...
Да си... 🇧🇬
зло принỳди -тя да си
цветà прокỳди
Брули вятър 🇧🇬
Безнадеждно боли.
Тишина прегръща душата.
Пак сама съм
сред вълчия студ ...
В очакване на вечността 🇧🇬
ще дойде туй тъжно време,
когато с него ще се простя
и ще видя мрака на вечността.
Ще дойде нощ беззвездна, ...
Сънуване 🇧🇬
Нощта напира през стъклата…
Край мен е нощна тишина…
Понасям се над синевата,
летя не мога да се спра!.. ...
Обичам те по своему 🇧🇬
Обичам те потайно, безнадеждно,
не както се обича обичайно,
обичам те безсмислено и нежно,
обичам те безкористно, безкрайно. ...
Сънувах те, без да те познавам... 🇧🇬
Сънувах те, без да те познавам
и често взимаше ума ми,
влизаше в сърцето ми...
Всяка вечер, когото те виждах в ...
*** 🇧🇬
тежък... тежък, колкото невинност
и вината зрее не на кръст от чам,
защото би могла да се разлисти...
Понеже крачиш сред тълпата сам, ...
На баща ми 🇧🇬
думи грозни и токсични,
с ноктите си пак раздират ме.
И опитвам да простя, но пак…
безсилна падам в този мрак. ...
Фалшива есен 🇧🇬
Чака тя, безвремието да отнеме.
Блато от немити мечти,
взиращо се в тъмни очи.
Падението идва след първия полет. ...