Poetry by contemporary authors
Нямам думи за теб 🇧🇬
обичах те, без да те познавам,
уважавах те, без да получавам същото,
обожавах те, без да го заслужаваш...
... но вече край. ...
Отиде си... 🇧🇬
Със залеза си тръгна и стопи се...
Отиде там – при другите звезди,
където светлината има смисъл.
Избяга... Точно в края на съня. ...
Дисоциация 🇧🇬
Усещам как наближава ме
губене
на умствено съсловие
Двулична е агонията ...
Да простиш... 🇧🇬
Да простиш на другия е да простиш на себе си...
Душата ми се успокоява...
нуждае се да те освободи
и да се освободи... ...
Блян си 🇧🇬
пиша – аз не спя.
Не мога да се примиря
с превземащата ме тъга.
Спра ли да пиша, ...
Котенце игриво 🇧🇬
мойто коте малко, сиво,
но започне ли игрите,
тръгват вече и белите!...
Но че слуша, вече зная – ...
* * * 🇧🇬
е едногодишният ми внук.
Слънца от него греят!...
16.02.2017
Промяната 🇧🇬
плашещ е отвънка животът.
Откога ли светът в тишината
на звездите не се е потапял?
Долита ехо от звън на кинжали. ...
Що е то? 🇧🇬
сребристо е – казват му нощем!
Щом гневно е – все се върти и се пени,
ревът му е буен и мощен!
От много земи му е силата сбрана, ...
За да повярвам 🇧🇬
Задръж го, моля те.
Недей!
Кажи ми „липсваш ми“,
ще ти повярвам. ...
Когато виното горчи, когато слънцето се стича... 🇧🇬
по залез – в моите очи... Тогава точно... те обичам!
Когато Любовта мълчи в бездомните очи на мрака –
тогава точно! – ми личи... Че мога дълго... да те чакам!
Когато лятото... е вик. Който през зимата угасва... ...
Понякога просто така се умира 🇧🇬
в мъничкия механизъм зад гърдите ѝ.
Все по-трудно се диша след всяка щета...
Все по-бавно се движат стрелките...
Все по-мъничка става всяка доза морфин, ...
Непознати 🇧🇬
познаващи се толкова добре,
с два характера чепати
и кървящо от любов сърце...
Разминахме се мълчаливо, ...
Земята ни не ражда днес Апостоли 🇧🇬
Тежат ни толкова беди и болки...
Безсмислено е бавно да умираме.
И сляпо да вървим след еднооки...
Земята ни не ражда днес Апостоли... ...