Толкова липсваш...като хладен ветрец
с дъх галещ, тъй свеж в маранята.
За черната пръст както капки дъждец,
зажаднели за ласки позлата.
Липсваш ми още като бяла вълна ...
...Ако извикам името ти...
Чувствам аромата ти навсякъде,
докато мечтите ни бълнуват в съня,
в непосредствена близост до възглавницата ти
и в сливането на душите ни... ...
В живота ми съм просто паднал дъжд,
а ти - небе, в което няма как да скрия
надеждата ми, че си влюбен мак,
с целувката на песенна идилия,
из мислите така си тананикам ...
Очите ти, сине... са чисти,
като планински езера...
Кристално сини, бисерни мъниста,
непознали още ни болка, нито грехота.
Ще виждаш с тях живота, сине... ...
Прах при прахта. И после какво?
Изчезване в нищото, в тъмното, в мрака?
Не вярвам в това! Не зная защо...
Нима сме сами и нас никой не чака?
Нима няма свят отвъд пепелта, ...
Hear! The pain whispering your name
and the walls draw your silhouette.
I stand in the wet, lonely room,
where you were before...
I cry: it's so much painfully ...
Щом по залез рибарските лодки
с тежък улов се връщат на кея,
край брега, сред отблясъци кротки,
сини приказки морски живеят.
Морски бриз дирижира вълните, ...
Къде отиваме, чудя се къде?
С очи затворени в тъмнина не нужна.
Къде ли този хаос всички ще ни отведе?
Студен ли пламък в душите лумна?
Къде отиваме без вяра в сърцата? ...
...Крила...
„Мисля, че в света има толкова много крила, че за човека почти не са останали”
Дори да не ги виждаш ти,
те са там винаги;
Отвеждат ме тук, ту онам, ...
Ангели не чакам на Задушница–
всички отлетяха като спомени,
щом съдбата- Божия послушница–
с креп съши крилата им поломени!
Някъде в небето са– пораснали ...
Откраднах миг за този дивен свят,
намерих се високо в планината,
от върлуващата прелест обладана,
кога баира изкачих, не помня.
Очите изнасилени от хубост, ...
За любовта не искам вече да пиша,
нали поетите написаха всичко?
Как от любов жената ослепява,
а мъжът никога не правил нищо....
Защо е бурята след всяко слънце? ...
Безпощадни са реките на живота;
диво препускат, яростно-червени;
дълбаят ни преплетени, изпиват ни
до дъно от чашата на времето
Тебе бавно преглъщат ...
Пита ме приятелка "Как си"-аз-"добре",
а тя продължава-не може да разбере.
"Как със двеста лева-пенсия,пари
месецът изкарваш-не се ли мъчиш ти?"
Аз й отговарям:"щом не съм умряла, ...