Щом по залез рибарските лодки
с тежък улов се връщат на кея,
край брега, сред отблясъци кротки,
сини приказки морски живеят.
Морски бриз дирижира вълните, ...
Къде отиваме, чудя се къде?
С очи затворени в тъмнина не нужна.
Къде ли този хаос всички ще ни отведе?
Студен ли пламък в душите лумна?
Къде отиваме без вяра в сърцата? ...
...Крила...
„Мисля, че в света има толкова много крила, че за човека почти не са останали”
Дори да не ги виждаш ти,
те са там винаги;
Отвеждат ме тук, ту онам, ...
Ангели не чакам на Задушница–
всички отлетяха като спомени,
щом съдбата- Божия послушница–
с креп съши крилата им поломени!
Някъде в небето са– пораснали ...
Откраднах миг за този дивен свят,
намерих се високо в планината,
от върлуващата прелест обладана,
кога баира изкачих, не помня.
Очите изнасилени от хубост, ...
За любовта не искам вече да пиша,
нали поетите написаха всичко?
Как от любов жената ослепява,
а мъжът никога не правил нищо....
Защо е бурята след всяко слънце? ...
Безпощадни са реките на живота;
диво препускат, яростно-червени;
дълбаят ни преплетени, изпиват ни
до дъно от чашата на времето
Тебе бавно преглъщат ...
Пита ме приятелка "Как си"-аз-"добре",
а тя продължава-не може да разбере.
"Как със двеста лева-пенсия,пари
месецът изкарваш-не се ли мъчиш ти?"
Аз й отговарям:"щом не съм умряла, ...
Бягаш в далечината и времето се смрази!
Тъга и поглед! Изпиваш ме с очи!
Сърцето ти мълчи!
Премръзвам в поза винаги готова!
Устните докосват само топлина..Ранена е душата. ...
"Сутрешна мъгла"
Искам да е сутрешна мъгла
и всеки ек да раздира небето.
Искам да те виждам светъл в морната тъма -
ти си светлината, крепяща сърцето. ...
...Мигновение...
„Затова има приказки /и песните са затова… за да разбереш, че си човек.”-Елин Пелин
Преди зазоряване, преди слънцето
да ни погали нежно с лъчите си;
и света ни да огрее постепенно, ...
ФЕМИНИСТ !
Хубост небрежна, глава безметежна,
носят гъвкави, гладки, млади крака,
към опит и старост, глава белоснежна,
увиснала, тлъста, разплута снага. ...
И тръгвах, се връщах и спирах, и тичах...
По пътища прашни къде ли не бях.
И тебе, Българио, тебе обичах
и с тебе до днеска така си живях.
Сега, като гледам, как ти се измъчваш ...
Последният сън
Околчица потъна сред гъстите мъгли,
нощта настъпи бавно и някак неусетно.
И изгревът, бродиран със борови игли,
росата ще изплаче над Ботевата чета. ...