Poetry by contemporary authors
Лебед 🇧🇬
отдолу сякаш почва да кипи,
навярно то на грация е бедно,
и няма да си Лебед вече ти
10 февруари 🇧🇬
защото православен всъщност съм.
Усмивка по лицето ми танцува,
макар да ме боли, че съм навън.
Празнуват също днеска и пчелари. ...
Добър ден 🇧🇬
Отново си останах бездиханна,
ослушваща се, всеки миг, за звън.
Отново литна по земята странна
и идваш само вечер, в моя сън. ...
Не живеем във рай 🇧🇬
и не спя, аз горя от тревога,
във мъглата сутрин гарга крещи,
вечер, крие се в змийска бърлога.
Под земята живее ли птица? Не знам.. ...
Живец 🇧🇬
Със всеки изминал ден,
все повече остарявам.
Но нещо обърна се в мен
и взех да го осъзнавам. ...
В памет на Тихчо 🇧🇬
и летят на ята пеперуди,...
там ухаят градини с липи,
но не можем от тук да ги видим.
В този Рай си навярно щастлив ...
Недоизказано 🇧🇬
Но с думи, нищо няма как да ти докажа,
Както знаеш от преди, всяка нощ душата ми при тебе спи,
Гневно крия го в ума си, че за тебе спирам аз дъха си,
Даже още щом те зърна, иде ми да те прегърна, ...
Питам се 🇧🇬
измежду листите, изплескани с мастилото на скърби и радости?
Колко да се боря, за да не падна и да не бъда премазана
от злобната умора на хората,
забравили да се опитват? ...
На Христо Ботев 🇧🇬
като ВÈТХИЯ и НОВИЯ ЗАВЕТ
и като слънца в сърца да греят
. . .
а от всесъгрèтите от теб - ...
Събуждане 🇧🇬
Само ти съзря нещо във мен.
И след дългия сън ме събуди,
когато в дъжда, окрилен,
за живот сетивата възбуди. ...
Благодарствено прозрение 🇧🇬
Толкова много получих от семейството.
Избегнах случайно тежките режими.
По-добре от мен познават лакейството.
Не е нужно на опашките да се редя ...
Кузьово - родопски кът 🇧🇬
всяка сутрин с мен пътуват
във ръце със чанти тежки,
на децата да слугуват!
Селото не е далече, ...
Гатанки 2 🇧🇬
работата ми отива.
Бързам да се прибера
с тежък камък на гърба.
Във задачки и тревоги, ...
Изгубеният ключ към любовта 🇧🇬
неуморно времето изтича,
осени ме пролетна мечта
да се събудя от зимния си сън.
Разкъсвам лепнещия мрак ...