Poetry by contemporary authors
254.7K results
За сърце, сърна, и самодиви 🇧🇬
Два дни те гледам да скиташ сам по сокаци трънливи ,
та рекох да те попитам що правиш там , и що дириш .
Нали ти дадох платата , що не си гледаш хайра ?
Върви - похарчи го златото ! Какво си зашетал баира !?
Ще кажа , бачо Йордане , че люти змии ме пият . ...
та рекох да те попитам що правиш там , и що дириш .
Нали ти дадох платата , що не си гледаш хайра ?
Върви - похарчи го златото ! Какво си зашетал баира !?
Ще кажа , бачо Йордане , че люти змии ме пият . ...
1.5K
4
Актьор, това е мисия 🇧🇬
Страната ни навярно е гора,
щом все за мечки театрите се борят.
Каква ли там е мечата храна?
Аз чух, че те с храната си говорят.
Днес всеки се представя за мечок. ...
щом все за мечки театрите се борят.
Каква ли там е мечата храна?
Аз чух, че те с храната си говорят.
Днес всеки се представя за мечок. ...
729
2
Отчаяно море 🇧🇬
Отчаяно море
Заливат ме вълните тежки
В прилив на отчаяно море,
Прокаждат се негови болежки,
Поклащайки моите нозе. ...
Заливат ме вълните тежки
В прилив на отчаяно море,
Прокаждат се негови болежки,
Поклащайки моите нозе. ...
873
2
Спи, Дяконе! 🇧🇬
Апостоле, не се събуждай!
Очите ти ще изтекат.
Не си не вече нужен.
Владее ни страхът.
Не си нужен не защото ...
Очите ти ще изтекат.
Не си не вече нужен.
Владее ни страхът.
Не си нужен не защото ...
1.2K
1
1
Среща със себе си 🇧🇬
Шест часа, в понеделник, имам среща със себе си,
ще обуя червените боти.
Ще си пусна косата, развълнувани хребети
и ще взема в шепа живота.
Малко грим, за заблуда, на мислите, ...
ще обуя червените боти.
Ще си пусна косата, развълнувани хребети
и ще взема в шепа живота.
Малко грим, за заблуда, на мислите, ...
1.2K
1
3
Вик на отчаяниего 🇧🇬
ВИК НА ОТЧАЯНИЕТО
Разделят ни ежби
и дребни вражди...
Не са безметежни
и нашите дни!... ...
Разделят ни ежби
и дребни вражди...
Не са безметежни
и нашите дни!... ...
453
*** 🇧🇬
Това е засега цената.
Давайки си душата-извиках тъмнината.
В мрака я няма любовта,
но запратих се там сама.
Как не осъзнах, че теб те няма там, ...
Давайки си душата-извиках тъмнината.
В мрака я няма любовта,
но запратих се там сама.
Как не осъзнах, че теб те няма там, ...
364
Кошмар 🇧🇬
След часове среднощни размишления,
заспивам най-накрая аз,
но не за да достигна възвишения,
а да сънувам същия кошмар
И цял във пот се пак събуждам, ...
заспивам най-накрая аз,
но не за да достигна възвишения,
а да сънувам същия кошмар
И цял във пот се пак събуждам, ...
567
обичах... 🇧🇬
Обичах песните,цветята,
животни,хора,ветрове.
Танцувах, любих и разлюбвах...
Какво от туй?
Със немощно сърце ...
животни,хора,ветрове.
Танцувах, любих и разлюбвах...
Какво от туй?
Със немощно сърце ...
973
Приземяване 🇧🇬
преразгледай своите основания
всеки търси за себе си резултат
лутат се всички познати названия
в нечий до болка изстрадан цитат
мислите свързват живи и мъртви ...
всеки търси за себе си резултат
лутат се всички познати названия
в нечий до болка изстрадан цитат
мислите свързват живи и мъртви ...
584
3
Божествен миг 🇧🇬
Божествен миг
Искам да те изпия. Искам да те опия.
Мен да ти дам. И вярвай ми, знам
ще те омаят истински, зная
мойта снага, като нега, ...
Искам да те изпия. Искам да те опия.
Мен да ти дам. И вярвай ми, знам
ще те омаят истински, зная
мойта снага, като нега, ...
535
1
...Мигове светлина... 🇧🇬
...Мигове светлина...
От не знам колко време вече
търся истината, която ме създава,
търся истината, която живота ми съдържа,
която ще намери вечността и времето ще спре... ...
От не знам колко време вече
търся истината, която ме създава,
търся истината, която живота ми съдържа,
която ще намери вечността и времето ще спре... ...
727
4
Една страна отново зарида 🇧🇬
на Трифон Иванов с поклон
Смърта не пита кой си и какъв,
щом в списъка ù името ти следва.
Затваря тя очите на деня
и взима те от спирката последна. ...
Смърта не пита кой си и какъв,
щом в списъка ù името ти следва.
Затваря тя очите на деня
и взима те от спирката последна. ...
735
4
Феникс 🇧🇬
След мрачния погром на бурите,
след сълзите, страха и самота,
след огнения бич на думите
събирам аз трохи от доброта.
Душата - на парчета разпиляна, ...
след сълзите, страха и самота,
след огнения бич на думите
събирам аз трохи от доброта.
Душата - на парчета разпиляна, ...
1.1K
22
Почит 🇧🇬
Почит
Човеци с принципи големи,
аз винаги съм уважавал.
Разисквам с тях различни теми
и фен да края им оставам. ...
Човеци с принципи големи,
аз винаги съм уважавал.
Разисквам с тях различни теми
и фен да края им оставам. ...
874
1
Жарава 🇧🇬
Сърцето бушува,
щом пепел гори,
ни капка, ни дъжд,
не ще заличи.
Зовът любовен ...
щом пепел гори,
ни капка, ни дъжд,
не ще заличи.
Зовът любовен ...
865
Недостъпна душа 🇧🇬
Защо си толкова недостижима?
Толкова ли е трудно да те имам?
Просто искам да си моята любима
и от любовта ти винаги да взимам.
Всеки ден, когато аз те зърна. ...
Толкова ли е трудно да те имам?
Просто искам да си моята любима
и от любовта ти винаги да взимам.
Всеки ден, когато аз те зърна. ...
1.1K
Великият Трифон 🇧🇬
Великият Трифон
/ на футболната легенда Трифон Иванов - Туньо /
Ти беше честен,
четеше се на твоя лик,
а всеки честен ...
/ на футболната легенда Трифон Иванов - Туньо /
Ти беше честен,
четеше се на твоя лик,
а всеки честен ...
693
3
Awake 🇧🇬
Видях те днес отново. Не наяве, а в съня си.
Ах, колко мразя тези дрямки дневни.
Нито облекчават натежалата умора, нито носят някаква наслада.
Но не можеш да не им се отдадеш, притискат те и те заставят да се потопиш в блянове и мисли натежали.
А за мен и двете ми се струват безчувствено жестоки. ...
Ах, колко мразя тези дрямки дневни.
Нито облекчават натежалата умора, нито носят някаква наслада.
Но не можеш да не им се отдадеш, притискат те и те заставят да се потопиш в блянове и мисли натежали.
А за мен и двете ми се струват безчувствено жестоки. ...
591
Червена роза 🇧🇬
Червена роза
До вчера не вярвах,
че някой ще се влюби в мене.
Криех се. И внимавах.
Пазех си мойте рамене. ...
До вчера не вярвах,
че някой ще се влюби в мене.
Криех се. И внимавах.
Пазех си мойте рамене. ...
960
2
Здрач 🇧🇬
Чезне усмихнат зрак -
спуска се тъжният мрак.
И аз - от хората далек,
ще вървя по път нелек.
И в зима сърце мръзне ...
спуска се тъжният мрак.
И аз - от хората далек,
ще вървя по път нелек.
И в зима сърце мръзне ...
466
