Poetry by contemporary authors
Мишчо Сивков 🇧🇬
и за топъл дом копнее,
сладко сиренце да гризка
и на Мацки да се киска.
Вчера в дупчицата тясна ...
Убий простака с мълчание 🇧🇬
(та те са ми едничкото имáне),
но знам, че беше казал някой умен:
простаци се убиват със мълчане.
Обаче не умираха. Напротив – ...
Копче 🇧🇬
със мене се случват страхотни неща.
Политам в небето директно, без писта,
със слънцето споря, разпитвам нощта.
Трохичка съм мъничка, дар за врабеца. ...
Слънцето 🇧🇬
Усещам отново нежните му ръце...
Ала слънцето си тръгна..
нито лъч от него се появява...
Може би е тук. ...
Затъваме 🇧🇬
най-близо до леда.
Достигнали сме дъното
и газим нищета.
Мълчим, но критикуваме ...
*** 🇧🇬
Но не желая кръвта клетнишка
да се просмуква в черната земя.
Нито да има жертви и страдащи деца.
Копнея само да видя истинските ви лица! ...
Дъжд и мисли 🇧🇬
ала не плачат пустите очи,
в спомените пак се извисявам
и тихичко потъвам в самота.
Отново тебе търся и те чакам, ...
Абсурдно 🇧🇬
Човек в черно срещам.
С костенурка разговарям.
Лош сън сънувам.
В камък се спъвам. ...
Бих искал да е радостта 🇧🇬
БИХ ИСКАЛ ДА Е РАДОСТТА
Не знам защо тъгата ме преследва,
а бих желал туй да е радостта
и колкото по с възрастта напредвам, ...
Охлюв 🇧🇬
Захвърлил своята черупка,
там някъде сред гъстите треви,
пълзеше охлюв бавничко на припек
по гладък и добре нагрят цимент. ...
Тя - Дъга на Любовта 🇧🇬
като Дон Кихот се бори сам.
Вярва в идеали, но напразно,
завист и омраза срещна там.
Черен вятър и смразяващ дъжд ...
Търся обич 🇧🇬
И ти не ми го даде -
дребното човешко земно щастие.
Коленича през олтара на живота си
и като грешница се моля за причастие. ...
Един мъж и една жена... 🇧🇬
В едно неуточнено време
на някакъв полусезон,
край някакво море крещели
жена и мъж със яден тон... ...
Щурче 🇧🇬
разпъваше лъка си ден след ден
и пееше ми песен нежна, тихо,
любовен стих с повтарящ се рефрен.
Напяваше... и ставаше ми топло, ...