Изфейсих вече от това, че всички,
все следват чужди норми, правила,
все постват мисли ( даже без кавички)
и прокламират хляб и свобода.
Ако това нарича се лице, ...
Как може да чувстваш и болка и радост
в един миг толкоз малък за жалост.
Как може със устни да даваш разплата,
от друга ... не съм аз.
Защо ме объркваш, защо... ...
Разбрал си вече... другата не може,
да те погледне с моите очи...
Да бъде като мене верен стожер,
да ти говори... и като мълчи!
Да те обича без да иска нищо... ...
Беше едно временно изтрещяване на душата.
Имах нужда от това чувство,з а да се науча да забравям незабравими неща, спомени, лица...
Картографирам пътят си към теб в съзнанието ми, а няма смисъл... знам го наизуст.
Прибирам прашното минало в старият сандък и си тръгвам.
А да си тръгна ли? ...
Видях Те в бурята, когато страдах
уплашена, че съм останала сама!
Видях Те във мига, когато падах,
Ти бе светкавица, разкъсваща нощта!
Да, зная, Ти си там във дълбините, ...
И нещо си отива безвъзвратно,
но търсим пак пътища назад,
а няма как да се върнем обратно,
всичко вече е потънало в прах.
Няма го вече огъня страстен, ...
В стаята струи далечен аромат
на прехапани въздишки многобройни,
наследство от отшелникът сакат.
Затворени в тавани и сандъци, и буркани
порции тъга с мечти музите прекрасни дали са ни. ...
Обичай ме
Така ми трябваш във нощта студена!
Да ме топлиш в прегръдките ти опитомена.
Като карамел в теб да се разлея
от топлината ти на мене подарена. ...
Поставяш думите ми на кантар
и търсиш в тях съвсем други значения.
Подхвърляш любовта ми като зар
и я обличаш в лепкави съмнения.
Натякваш ми отминали вини, ...
Нямат срам, на Райна Княгиня честта
погазена бе грубо и нагло от сганта.
Никога повече песента "Кой уши байряка"
да не пеят, да не пеят "кой му тури знака -
смърт или свобода" - ...
Препуска времето и аз с клавиша
команда давам: Стоп! И ето – Той,
из джунглата след бяга тежко диша
до плячката си млад ловец – герой.
Пред пещера голяма в мечи кожи ...
Чай и премълчано
Очукан и преминал трети шлайф,
пак искам преживяно да споделям
с теб - старата любов - пред чаша чай -
какво постигнах, що си дала-взела. ...
Във мен и теб не може да е есен,
а пък за зима, хич, да не говорим,
щом всяка мисъл с радост е принесена
на вечния копнеж по стих и полет.
Дали съм го планирала!? Навярно. ...
Неказаните думи как болят,
превръщат ни живота в многоточия,
безумни мисли на сергия ги редят
поставили цена - „Надскочих себе си…“
И всеки ден множат се точките, ...
Не се предавай, никога, недей....
дори и сто пъти да паднеш на земята,
недей да страдаш, скъпа и живей....
доброто винаги с добро се плаща!
Не вярвай на фалшиви хора и живей, ...
Ще се слея със дните в мълчание...
Ослепях, онемях... И не вярвах,
че думите могат така да раняват,
че думите могат така да рушат...
А злобата пак ехидно в очите се смее... ...
Ах, тази есен. Тази златна забрава,
потънала сякаш в персийски килим.
С цветя пожълтели - листопадна забава,
палитрено шарят безцветния филм.
Жълтее се тихо навън. А във дома ми ...
От утрото по-мъдро, казват няма.
Денят се разпознава сутринта.
Събидих се и почна мойта драма,
защото исках още да поспя.
Будилникът дрънчи като свекърва. ...
Лунно-лъчисто е утрото пред мен,
изгаря в светлината силует покварен,
въздуха вдишвам, разпервам ръце,
събужда се в омая тежкото море.
Писък на чайка, пясък копринено бял, ...