Пред огледалото
Щом сутрин в огледалото се зървам -
намръщен, недоволен, недоспал -
не ща да вярвам този лик посърнал
че моят е, че тъй съм остарял. ...
Понякога се сливам с тишината,
а мислите ми времето раздират
и капки кръв се стичат от душата,
молитвено мечтите ми умират.
Застинало сърцето ми те чака ...
Фар
Блещукала е цяла нощ в тъмата светлина.
Привличала е странстващите по вълните
нищожни късчета, преструващи се на земя,
с които смелите доплували са до мечтите. ...
От учебник по литература за пети клас
съм силно разгневен и възмутен аз.
В него има и урок за Курбан байрам.
За авторите, що тъпчат родното - срам.
На ислямски традиции ще учат децата. ...
Хайде да забравим Миналото!...
Скъпа моя днес ще ти предложа:
Миналото хайде да забравим!...
Мислиш ли, че с теб сега ще можем
пак да почнем- казано направо?... ...
Тя не може да бъде просто малка жена
и когато вали, да се скрие.
Тя е буря, и огън, и лъч светлина!
Капка дъжд. И се казва Мария.
По най-стръмния бряг ще се спусне за теб. ...
Така и не посмях да си призная,
че ако теб те няма ще съм мъртва,
ще търся във сърцето си безкрая,
но тихо ще е в него – като в църква.
Ще сглабям всички спомени сломено ...
Парите
Парите, ех тези финикийски знаци.
За тях работим и се борим всеки ден,
необходими са ни да живеем нормално.
Тук работиш, а трудът ти е неоценен, ...
Еволюция на моята вяра
Вярвах, дълбоко, искрено аз вярвах
на комунизма в светлите идеи.
Във братство, равенство и в бъдещето вярвах.
Уви! Оказаха се призрачни химери. ...
Разлюбвам те. Неделя е. По обед.
Пред църквата се трупат какавиди.
Отива си сърцатата ми пролет
накичена по клоните с обиди.
Съблича се смехът ми, а олтара ...
Да бъда чист, или да бъда себе си –
едното не е точно като другото.
Това, което съм, ми е наследство
от някаква разблудна пеперуда.
Да бъда чист, или да бъда себе си? ...
Закъсняло щастие
Закъснялото щастие чука на твойта врата
като пътник напрашен, нечакан, дошъл отдалече.
Да бе млад, би го буйно прегърнал за миг през врата,
а сега само казваш: “Добре дошло. Влез. Добър вечер.” ...
По тесен път вървим с Христа
и с вяра се изкачваме нагоре.
Едни се движат бързо към целта,
а другите със трудности се борят.
Исус показва ни от Свойта милост ...
Аз често срещам този мъж,
да свири по централната алея,
във слънце, вятър зъл и дъжд
и с шапка, с няколко стотинки в нея.
Във свиренето той не е добър... ...
Ах, любов, защо си тъй жестока,
защо тъй честичко ми гасиш тока,
нима не знаеш, имам страх от мрака,
защо, любов, си толкоз лоша драка?
Ох, любов, нима не знаеш, че съм проста, ...
Този свят като пешка се клати
по шахматното живо поле.
От Силистра до Лондон ме прати.
Сега Франкфурт на Майн ме зове.
Ще достигна наверно и Своге, ...
Ниското слънце бодеше очите
на пътя – водещ към нищото…
Премалели от трепет, наивно усмихнати,
ръце бяха сплели по детски душите.
Последният ден на синьото лято – ...
Мразя го
Мразя го за това, че ме направи негова за миг.
Мразя плътния му внушаващ респект глас.
Мразя очите му тъмни, като мрака,които ме гледаха с такова обаяние.
Мразя кожата му, която ухаеше на секс. ...