Липсва ми! Отиде си без време,
без да попита колко съм готов.
Един баща, едно парче от мене,
и твърде малко време за живот.
Поплаках тайно зад една завеса - ...
От лятото, дошло със твоя свят,
докосва ме с нослето тъмнината,
и сякаш вдишвам твоя нощен цвят
и с тебе в миг политам - в тишината...
... на лятото, а после - твоят ден, ...
И аз си имам прозорец към света,
скрила съм го дълбоко във душата,
но по-често затворен го държа,
за да не нахлуе в мене тъмнината.
Искам дете на слънцето да си остана, ...
Навън се спуска тиха лятна нощ,
щурците пеят и луна изгрява,
една жена - поглежда нежно мъж
и с грациозни стъпки приближава.
Усмихва се, и казва му "Здравей", ...
Душата ми - призрачен кораб
Вързах душата си на кея -
за малко исках да и дам покой.
Отдавна го исках, но не смеех.
Все пак душа си е туй, Боже мой! ...
Отвъдността ти няма как да ме изплаши -
за мен отдавна тя е толкова присъща.
Остават само спомените - празни чаши,
за да напомнят - всичко дадено се връща.
Балансът мъдро-безпощаден на вселената ...
Не, не исках да съм нечия,
не исках клетви, обещания,
исках да съм прозрачна и обречена,
и да се давя в несбъднати желания.
Не, не исках да порасна, ...
С него ти недей се бори.
Няма и какво да му отнемеш.
Една врата отваря, а друга ще затвори,
а може и да я затвори, ако му посегнеш.
Измаряш се да носиш товара си нелек ...
Посвещава се на всички мракобесници. Дерзайте изчадия!
Обречена е твоята природа
на непосилната подвластност.
В звездите си дори не вярваш.
Парчета от съдба раздаваш ...
Какъв съм аз
Създаден съм да гледам към звездите
да си задавам един и същ въпрос
какво се крие там във висините
Земята моя майка ли е или неин гост ...
Свещта в сърцето не гори, а сякаш тлее,
душата посивяла е от злоба в човешките очи.
Усмивката в лицата мъчи се, не може да изгрее,
всичко в нас за дълго ще горчи, горчи.
Все по-често иска ми се да немея, ...
Стълба
Депресия... намирам се в дълбока дупка,
в която блъскам по дебелите стени...
Разгледам ли живота си под силна лупа,
ще видя вирусите на нещастни дни. ...
Промяна
Не те ли дразни колко лесно се нервирам
и паля се бързо за малки неща,
че с друг да танцувам за редно намирам,
че с половин час отново закъснях… ...
Разлях се в утринна зора
И взора преобърнах наобратно
С надеждата за нов живот така
Родих се аз наново и двукратно
Към светли цветове поведох устрем ...
Злодеи хранят се с убийства, със насилия...
Чернее, наранена, майката Земя...
Нима не може да живеем в Добромирия -
умерено, разумно, с цвете Красота?...
Не сейте смърт, лъжи, отрови и омрази!... ...
Един глас
Разтапя ме, обръща ме, навива ме на възли,
разхожда се по времето, играе си на пъзели,
животът със загадката си скрил се е у него,
и пее, и се лее... и му пея и го следвам... ...
КРАСОТАТА НА ЖИВОТА
Недвусмислено, да се живее има смисъл
не веднъж, а много пъти, като роман
велик и препрочитан със замисъл,
съвсем различен в прочита ...