Днеска ни има, утре ни няма...
Колко е просто туй, като факт.
Свършва живота. Драма голяма...
В нашта Вселена - дребничък акт.
Всъщност защо е този спектакъл? ...
„Извинете, госпожо, след Вас!“
и се дръпва встрани от вратата.
Автобусът с най-мощния бас
заръмжава по пътя към Златните*.
А пък той, кавалер непознат, ...
Света край мен спи още във леглото,
аз в тъмното към спирката вървя.
Отивам да се трудя пак, защото,
от безпаричието се церя!
Оглеждам най-критично махалата, ...
"Болно, но здраво носи..."
Болно, но здраво носи българското сърце,
но сянката на унижението и мракът вече не може да я скрие,
болно, но здраво българина носи се,
лежи по течението на безхаберието, дори не ще да шавне, ...
Не се научиха да ме обичат и да ме ценят както мисля, че заслужавам.
Не се научиха, защото не могат да обичат някой който знае какво иска!
Не се научиха да ме обичат, да ме гледат в очите и да пазят моето голямо сърце.
Не се научиха да ме обичат, защото гледат красотата пред душата на един човек!
Не ...
Трудно вървях срещу силния вятър.
Дъждовните капки - като сачми.
В лицето болезнено удряше всяка.
Целия бях мокър. От глава до пети.
Лежеше си свито. Същинско геврече. ...
Уплашена съм, разбери...
уплашена от всичко, що се случва.
Недоверието в мен крещи:
"Недей! Пести последните си чувства!"
Но сърцето ми така е зажадняло, ...
Тичам все напред, в лъчи пътят озарен е,
всичко ясно е и по-красиво от преди.
Вече няма го и миналото бреме,
остана някъде по моите следи.
Напред поглеждам - виждам бъдеще, ...
Къде изчезна онова вълнение,
с което все очаквах да те видя.
И нежността стопи се – привидение –
в пашкула сляп на болна какавида.
Във мъртвите си дни мълча и дишам ...
Не ме споделяй със други.
Аз съм толкова, толкова твоя.
Не искам никой друг да ме буди,
не искам друг да ми руши покоя.
За мен не разказвай на никого, ...
Звън далечен, дразнеща аларма.
А рано се приспах, че нямах сили,
но утрото е сънено сега...
мързи ме, гледам си на габарити.
Кафе ми трябва, да ми влее сили! ...
Вече съм като затворник с белезници...
във този дом, във който съм израснал,
не чувам от стените песента на птиците...
пък дните се изплъзват като пясък.
Забравил съм и дивото си странстване... ...
И тази година дряна разцъфна.
Гората оголена с цвят украси!
И от днес в гората живеца човешки
с перото на птица усмивки лъжовни дари!
Дрянът дърво тъй жилаво здраво ...
Дано да имаш опитна ръка, палачо –
пред искащите ми очи да не трепериш,
да не потънеш в синьото им в здрача
и да поискаш даже в оня свят да ме намериш.
Дано да имаш остър нож, палачо – ...
Сто спомена на гръб понесох днес…
по-тежки от очакване за обич.
Самоубих се с пика от копнеж,
ала възкръснах – с мислите нагоре.
Ти беше забраненият ми плод, ...
Звездите вън унесено се вглеждат
на месеца в златистия обков.
Нощта заприда лунната си прежда
и някак си... ухае на любов.
И някак си... ухае ми на пролет, ...
Оставяш спомени на детската пътека -
с лица мъгляви, махат ти нестройно.
В сърцето глухо и безсмилостно отекват
тимпаните на бъдеще пробойно...
Студена вечер. И самотно крачиш ...