Poetry by contemporary authors
Феникс 🇧🇬
като ранена птица
затворена във клетка.
Очакват че очите ми
за милост ще помолят, ...
Пъзел 🇧🇬
до късно си игра, и затъмня.
Притихнаха незнайно где в полето,
един стар орех със една бреза.
Нощта изписа слънчеви повели, ...
Прости 🇧🇬
Изгаснах като жертвена светулка
политнала към вечността.
Сърцето ми е ледена висулка
откъсната, разбита в пропастта. ...
Попитай за мен 🇧🇬
Попитай Луната и тя ще ти каже, как тиха молитва за тебе мълвя.
Попитай росата, тя ще покаже, сълзите солени от мойте очи.
Попитай тревата, тя ще ти каже, когато те няма колко боли.
Попитай небето - то е безкрайно, но знае всичките мои мечти. ...
Мъжко, че по не реве 🇧🇬
Мъжко, че по не реве, раздумват го баби по седянки от векове.
Родено такова дете, да понася по-тежко готово ще бъде.
Порасне ли само туй момче, ще изпъва жили, стиска зъби и събира мазоли по ръце.
Мъжко е, но по-бързо не расте, ала пак ще желае да се докаже. ...
И няма край, и даже няма минало 🇧🇬
врата за връщане,
затова не затръшвай
за дълго думите,
нито удавяй призраците ...
Време 🇧🇬
кърпичка за бършене на история.
Попило сълзите на мнозина
изтрило грима на суетата.
Спи в джоба ми и сънува... ...
Аз няма никога да се предам 🇧🇬
Аз няма никога да се предам, въпреки, че се боря сам и никой не ми помага!
Аз няма никога да се предам, въпреки, че всеки гледа как да ме събори и унищожи.
Аз няма никога да се предам, защото моята воля е по-силна и от сърцето ...
Идвам... 🇧🇬
Изчакай ме, аз вече идвам
При теб, о, любов моя!
При твоите прегръдки нежни,
При твоите устни сладки. ...
Дали ще се почувства светлината 🇧🇬
Пет циганчета чакат мойта жица.
Аз много мразя всъщност да крада,
но как кажи ми, да им купя пица?
Не ми е лесно с този занаят. ...
Пролетна лудост... 🇧🇬
... иде ми да подлудея,
да подскачам, да се смея
и обяздил Ветровете-
да се рея под небето; ...
Тук съм, сине! 🇧🇬
двора слънчев, с красиви цветя!
Виждам мама, която се връща
от градината... Сън е това!
Но навън февруари е леден – ...
В кулата на Бьотгер 🇧🇬
Ще кажеш ли най-сетне нещо ново,
или под сянка чужда ще кълниш -
отровен двойник, дребен недорасляк...?
Вселената - гигантска гъба пак расте. ...
Животът тук 🇧🇬
Луната, вятърът и птиците,
които пазят нощем старата гора.
Реката, планината и пътеките,
които водят към върха. ...
Танцът на мишките 🇧🇬
Комети не пресичат
моя кръгозор.
Опасна съм.
Опасна съм дори ...
*** "хайде, тръгвам" 🇧🇬
всички изгреви смели - от среднощ до един.
Този град се изгуби и притихнало капна,
строгостта си превърнал в разтопен парафин.
И завоите остри преминаваха в преки, ...
Любов 🇧🇬
така красива дума!
Изпълнена с гореща страст.
Извираща от лава снежна...
Даряваща и хлад, копнеж...!? ...