Накарай ме да бъда по-добра!
Не съм светица, но не съм и дявол.
В една душа, перверзна, на жена
живее още детското начало.
Какво му трябва на едно дете, ...
Мойте бели нощи за тебе са изгубени...
Как ме траеш още?! - То си е за чудене...
Нима не ти омръзна да лягаш все сама?!
Колко време вече не си била жена!
Сгушен всяка вечер в мъдра самота, ...
1. Да се събудя аз до теб -
когато звездите смирено гаснат,
градът събужда се от сън прехласнат,
светлината мрака побеждава,
с усмивка лицето твое награждава; ...
Стоя и мисля си сега!
Колко нюанса има в тази сивота.
Хора, ситуация и смехове
и в край на сметка пълна липса на цветове.
Понякога чувствам се като див звяр, ...
Невидима и чиста
Невидима и чиста в тишината,
пристъпва нежно в моят сбъднат сън.
След който с теб пробуждахме зората
и с всяка мисъл литвахме навън. ...
Щастлив ли си без мен, кажи.
Дори малко ли от спомените не тежи?
Не запази ли поне парче от миналото време?
Остави ли вече друга мойто място да заеме?
Всяка дума, всеки жест, колко бързо ги забрави. ...
Умирай трудно 2
Тъкмо се научих да умирам лесно
десетина пъти дневно – правя го чудесно:
работа, пазара, кафе на крак в студа, цигара,
паричка грешна в ръка на циганката стара. ...
Н О П Р И С Т А Н И М А
Разсъмва се. Безкрайна белота
от снежна нощ минава в светъл ден.
Но днес не пада онзи весел сняг.
Не зимна приказка пред нас се стели. ...
В тъмната вечер на бездушието,
аз намирам отдавна търсения път на отчаянието,
водещ началото си от жестоката действителност,
която ме направи човека, който съм.
Понякога самотата ме прави изсъхнал, немощен. ...
"Мустаците на съдбата"
Мустаци да ти никнат, ще ги чакам - нивга,
живота за носа да ми водиш, парирам те на мига,
не те оставям вече да ми сочиш нова пътека,
пак да се тупаш по-късно, че е за твоя сметка, ...
Едно приятелче любимо страдаше тия дни от разни болежки душевни и каза, че имал нужда от време да завърже възелчетата отново. Та ме бутна да му вържа тия стихчета... :)
Английски ластик, Брюкселска дантела,
гоблен нощеска или друга букла бела,
плета и нижа на живота тоя шал,
конецът скъса ли се, мал ...
Когато ги погледна ме оставят без думи и не мога нищо да направя,
защото нещо ми говорят, но аз не мога да ги разбера....
Едни очи обичам само, макар, че много силно те ме нараняват
и колкото и пъти аз да се опитвам, няма как да ги забравя....
Едни очи ме карат да не спя и са причината за мъжките ми ...
От повърхността на чашата кафе,
ме гледаш тайно като отражение.
Усмихваш ми се и защо пък не,
мое минало ли си или видение?
В моят свят не съществуваш ...
По пътищата непознати, тръгнах сама.
Вече нямам дом, живея в тишина.
Бях принцеса в нощната тъма.
До мен остана само пълната луна!
Любовта ни е жива рана. ...
Цяла вселена
Пъстрота, цвят, топлина, пълен контраст,
еуфория, радост, веселие, вълнение и страст...
Сивота, умора, въздишка, надежда и мраз...
С бели усмивки е обсипана и с искрени молби... ...
Сънувах сън... теб притисната във друг.
Бях ескимос, а ти хрипаво се смееше.
Не... това бе сън, не бях и съпруг.
Навън само зимата злобно вилнееше.
Цветята-кокичета, птиците-врабчета. ...
Усещаш ли болката в моите вени?
Усищаш ли ярост във мен да пълзи?
Усещаш ли тихите вопли ранени,
в които сърцето ми бавно гори?
Нима не долавяш целувката моя, ...
Искам, точно сега, да се втурнат в живота ми птиците.
С проста, истинна радост, да запеят за чисто небе.
Имам толкова много любов - стигат даже трошиците,
да нахраня цвъртящия хор с неуморни криле.
Имам толкова много любов, издълбала в сърцето ми ...
Ще те запомня с тъмната къдрица,
докосната от жадните ръце.
Поляга хладно между нас осмица -
разделя твоето от моето сърце.
И златото на много скъпи есени ...
Препъвам се на утрото на прага
и търся лъч надежда да се хвана,
но обръчът на нищото ме стяга
и знам, че няма смисъл да остана,
че празно е на делника менюто ...