Poetry by contemporary authors
Път към любовта 🇧🇬
Вървя по острието на бръснача,
не мисля, нямам време за това.
Изтръпва тялото ми тленно,
но продължавам въпреки това. ...
Пролет 🇧🇬
... и пак се влюбих... Не разбра ли?...
В Живота ми за кой ли път,
но вишните са нацъфтяли
и птиците по две летят!... ...
Покръстване 🇧🇬
Слънчасалите мисли прежълтяват.
Умората избива в червени петна от мухоморка.
Накъде вървиш, пътнико? Към гибел ли?
Покръствай се неспирно с Новото... ...
До любовта ми 🇧🇬
така сякаш за първи път виждаш жена.
Да ме желаеш, да те изгарям,
но да не бързаш и да не чувстваш самота.
Тръпки по кожата ми да прекарваш ...
Влакове 🇧🇬
от своите неслучени маршрути.
Престоят им отчитахме със чакане,
а липсите пресмятахме в минути.
Летяха бързо. Слепи за съмнения ...
* * * 🇧🇬
понякога мълком на
някоя пейка
и в мисълта, че
си нейде, усеща и ...
От люлка до здрач 🇧🇬
ReмaTe
Гърда -
тупти животът в теб!
Заспивам нежно като бебе, ...
Мечтателка 🇧🇬
обичам да пътувам.
Понякога в представите си
аз греша,
но никога не се преструвам. ...
Сине мой 🇧🇬
Как дълго молила съм е на Господ.
Как дълго чакала съм те, за да изтриеш моите сълзи горещи, които Господ ми дари.
Не знам, дали ти дадох всичко, което исках от света - но Господ ми е Сам свидетел, че се отказах аз от суета.
Роди се ти във слънчев ден, не знам, защо така бе отреден. ...
Пеперудена душа 🇧🇬
Щом щастлива е, премного щастлива,
щом е тъжна, премного скърбяща.
Нейната нежна душа шумоли със крила,
постоянно в простора отвъд хоризонтите ...
Мъжете не обичат силните жени 🇧🇬
Дори когато във любов се вричат,
прегръщат те, но си мечтаят за сълзи,
които да избършат,
безпомощност, която да тешат, ...
Imitation of life
is the life I hold inside
All the benches sit besides
As I'm walking on the aisle...
The aisle of time: ...
* * * 🇧🇬
тя е първото кокиче.
Има ли за нас надежда?!
Шеговито 🇧🇬
Ще те целувам само с топлина.
За миг ще изживееш цяла вечност.
Ще вдишаш аромат от красота.
Воал ще съм за твоите желания ...
Пролетна импресия... 🇧🇬
Снежинките от вишневия цвят
е Вятърът във утрото понесъл
и вика ме във Пролетният свят,
да тръгна с него безразсъдно весел... ...
Самотата 🇧🇬
надупчените покриви пищят...
Ето - зеленото море...
Ето ги и върховете на тревата...
и люспата синьо небе. ...
Защо така 🇧🇬
Отново търся своя идеал!?
Отново се опитвам във живота
да подреждам своя хал...
Как иска ми се за любов да пиша. ...
Ти ме откърми 🇧🇬
Чудните полски цветя.
Синьо небето, безбрежно.
Сочната зелена трева.
Ти ме откърми в звездите. ...