За сбогом ли? Писмо ли? Но кога?
Преди да е разплакано небето,
преди да сбърчи вежди от тъга?
Преди да размениш на дребно вехтото
изстрадало и мъничко палто, ...
Някакъв часовник стар
на стената до мен...
повтаряше в своя ритъм студен,
че времето спира и скоро не мога да те видя.
Спомних си нощта, в която ти спеше до мен, ...
Разранете краката си в танц, Самодиви.
И кръвта да засити глада
на онази земя, покварена от сили,
невидяла любов, неродила трева.
Ще заплаче сърна над кръвта, Самодиви. ...
Сърцето музей
Плисвам Светлото в музея – не видял приходящи.
Посред зала една витрина – екземпляри изящни.
Куратор единствен съм и посетител, и ценител.
Съкровищник таен съм, меценат и дарител. ...
Безсилни оставаме след спорове неуместни,
виж, погледите ни са толкова престорени,
че думите хвърчат като фалшиви песни
на въпроси и до днес неотговорени.
Защо да ти натрапвам моята вселена ...
ПУСНИ МЕ, МАМО, ДА СИ ИДА
Пусни ме, мамо, да си ида.
Какво да правя аз на този свят?
За мене времето е спряло, откакто врекох се във любовтта.
Аз мислех си, че съм свободен, аз мислех си, че малък е света. ...
In the dark blue corner of the night
Beneath the sullen color of the light
Coming from the stars so bright
Shining from their own insight
I am standing in the dark ...
Колко истини има по белия свят?
Има истини твои и мои, и чужди,
има истини скрити под було от страх
и такива, които изплуват при нужда...
Има истини някакви странни наглед ...
ВАМПИРСКА НЕВЯСТА
Невяста: Помощ! Махни се, пусни ме!
Долу ноктите от мен – остави ме!
Вампир: Защо се дърпаш, дете на светлината?
Нали сама дойде при мен сред дебрите на пещерата? ...
Трептиш - нюанс от светлото мълчание,
изпълваш клетките ми с шеметно трептене.
Проникваш през огромно разстояние -
най-тънък лъч вълшебно вдъхновение...
И мисълта към теб неспирно се насочва ...
НЕЯ
Плени ме сила всемогъща, превърна ме във роб.
Открадна царската ми същност, наказа ме до гроб.
Обикнах робската присъда, отказах се от свобода.
Прости ми Господи, прости ми! ...
Със тен от слънцето безумно жарко,
денят поляга в пазви на нощта.
А залезът в червено барнат - ярко,
затваря пак последната врата.
Щурците дръпват нощните си струни ...