Poetry by contemporary authors
Майка с дете 🇧🇬
звучи някак трививално,
тя го прегръща с ръце,
вече става банално.
Детето щастливо, ...
Къде ти е мястото, бедни поете 🇧🇬
бедни поете?
Нима твоя дом отново,
не е облак лъчист?
Нищо, че самозванци ти мислят, ...
Монахинята 🇧🇬
... Над манастира бавно слиза лятна вечер,
утихва вятърът във старите дървета,
а от гората: дъх на здравец и на Вечност
донася хлад на уморената планета. ...
Заглавие. Любовно. Оная, несподелена любов... 🇧🇬
неказани никога смело,
толкова погледни блудни
и допир в нощта неумел...
Толкова мънички истини, ...
Ти вече си минало 🇧🇬
защото една любов умира когато единия реши да я убие...
Сърцето все още ме боли и в момента нямам сили да те върна,
но вярвам, че утре друга жена моята доброта ще оцени!
Ти ще съжаляваш, че не оцени всичко което направих за теб, ...
Няма много време 🇧🇬
Луната като мама ме прегърна.
Заспах притихнал, но те исках още,
и вярвах, че ще мога да те върна.
Сънувах неотключена мечта ...
Чума 🇧🇬
социализмът беше зрял!
Навсякъде под строй вървяхме
,,изправени" във ръст нецял!
Беряхме плодовете гнили, ...
Отразен 🇧🇬
малки птички летят си някак тайно,
аз сам стоя далеч от всички хора,
макар да чувствам нуждата си от опора.
Гърбът ме мъчи, натежава му аза, ...
По лицето на искането ми 🇧🇬
на челото на щастието
да съм болест
по миглите на истината
да съм радост ...
Предпролет 🇧🇬
Един избързал ден от Пролетта
през февруари на прозорците почука.
Съблече кожените ни палта,
за да повярваме, че Тя е тука. ...
Признание 🇧🇬
на Лили Иванова
Не се наслушах. Няма и да мога.
Безкраен глас. Невероятен! Близък!
Не се наслушах. А те слушах много. ...
Скъсана нишка 🇧🇬
недей да плачеш. Даже не тъжи.
Усмихвай се, било ли е приятелство,
оставило е истински следи.
Оставило е мигове запомнящи, ...
Копнежи 🇧🇬
се срещат брегът и морето.
И с бялата пяна, оставаща там
заключват в целувка техния блян.
Там, дето вълните са тихи и нежни ...