*посветено нa мен в минaло свършено време (или с ностaлгия и смях към някогaшно "aз")
Получи се, едно тaковa,
почти дa го речеш любов -
уж мреш във слaдостнa уморa,
но слaдосттa е в вид суров. ...
Не е ли Господ техният Аллах?
Защо е нужно да се лее кръв?
Живеем по-мизерно и от тях,
а всъщност сме заложени за стръв.
Аз също искам нещо да взривя, ...
Какво прекрасно утро е навън -
слънцето блести между листата,
но от едничка мисъл съм отново опиянен -
мистерията зад отсрещната врата.
Излизам със надежда да надникна ...
Аз навярно вечно ще изпитвам глад
към силните и врящи чувства,
с любов родил съм се на този свят...
и пак с любов ще го напусна.
Нали отдавам цялата си пита - хляб... ...
Направена съм от дълбоки корени
вклинени в древна кръв-земя.
Мислите ми са ушити малки спомени,
душата ми е вечната полу-сълза.
Денят ми е прощално навечерие ...
Днес избрах да бъда щастлив.
И усмихнат излязох от къщи.
Не погледнах облака тъмен и уродлив
и съседа, който постоянно се мръщи.
На ъгъла видях, просяк - инвалид. ...
Съдбата злокобна и в Хаос свободни
Вижте небето, навред потъмняло.
Дяволска нощ е, а то - тъй беззвездно.
Душата му черна, там долу заспала,
сега изход търси от черната бездна. ...
И моят свят изгуби се след тебе
потънал в две очи от синева.
Какво се случи? Мисълта - молебен
измоли дъжд след кървава сълза.
Със дланите прегърнала вината, ...
Обичаш ли да гледаш през нощта
към звездното небе, да търсиш мен
единствената сред милионите звезда,
да ме мечтаеш нощ и ден?
Обичаш ли луната щом заспи ...
Зимна приказка
Като във приказка снегът вали...
Вали и всичко побелява:
полето, къщите, дърветата... Далѝ-
той някога ще спре да трупа и навява?... ...
Не - не се препъват краката ми! -
Пътят пиано е - свирят блус!
Това ù остана на душата ми:
да се чуди какъв е асфалта на вкус.
Все ходя, все хванала за ръчичка ...
И щастието в шепичка си нося.
Надеждата в джоба ми стои.
А милостта от Господа си прося,
пък радостта отвсякъде струи.
Така е, друже, в сънищата само. ...
Цигуларят нежно струните гали
лъкът весело във въздуха играе.
Цигулката е звучна и красива‚
в ръцете му душата си разкрива.
От дърво цигулката е сътворена ...
Една жена - обичаща без тяло
душата си отдаде на мига,
във който бе съзряла свойто цяло.
Анимусът - дар от вечността.
Една любов - загърбила морала ...
В алкохолната любов се влюбих, откакто ти ме изостави,
и за малко те забравям, или поне докато свърши бутилката с уиски!
Всяка вечер в алкохол се давя докато ти мечтаеш с друг да бъдеш,
но не останаха свестни мъже като мен, колкото и да ги търсиш!
Не притежавам красота, нито хубаво тяло, а днес мног ...
О, бедни ми бедни български народе!
Тежка е съдбата ти селскостопанска,
пръкваш се на село и тръгваш към големия град,
за да търсиш, припечелиш някой лев,
в който да си осигуриш кеф. ...